Ернст Хайнкел (Ernst Heinkel) е немски конструктор и производител на самолети, както и член на Националсоциалистическата партия. Ернст Хайнрих Хайнкел е роден на 24 януари 1888 г., Грюнбах, Германия и починал на 30 януари 1958 г., Щутгарт, З. Германия.
Ранни години
Като младеж, Хайнкел става машинен стажант в леярна. След това учи в Техническата академия в Щутгарт, където се заражда интересът му към авиацията. Остава силно впечатлен от Граф Фердинанд фон Цепелин.
През 1909 г. Ернст Хайнкел работи на международно летище във Франкфурт на Майн. Решава, че транспорта на бъдещето е авиацията, а на следващата година построява първия си самолет. Първият самолет на Хейнкел, построен през 1910 г., се разбива и изгаря в полет през 1911 г., а Хайнкел претърпява тежки наранявания.
Скоро след това той започва работа в Luft-Verkehrs Gesellschaft (LVG), който е строял самолети на Farman. От там отива в Albatros. Продължавайки работата си, той става главен дизайнер на Airat Company на Albatros в Берлин преди началото на Първата световна война. Ернст Хайнкел твърди след войната, че е проектирал Albatros B.II, успешен самолет за разузнаване и обучение, използван в ранните етапи на Първата световна война, но основният му дизайнер всъщност е Робърт Телен.
Неговите самолети са били използвани от австро-унгарската армия и германската морска част по време на войната. След като напуска Албатрос, Ернст Хайнкел създава няколко хидроплана за компанията Ханза-Бранденбург, започвайки от 1914 година.
Основаване на Heinkel-Flugzeugwerke
През 1921 г. Ернст Хайнкел е назначен за главен дизайнер на наскоро възстановения Caspar-Werke, но скоро след спор за собствеността остава само дизайнер. През 1922 г. основава фирмата Heinkel-Flugzeugwerke в Warnemünde. Поради ограниченията, наложени на германското производство на въздухоплавателни средства от Версайския договор, Хейнкел поглежда отвъд океана за договори, като някои проекти на хидроплани са построени в Швеция, а се работи и върху хидроплани, задействани от катапулт за японския японски флот.
Между 1921-1924 г. японското правителство постави няколко поръчки в компанията на Ернст Хайнкел и му помога да погребе Версайския договор, който забранява изграждането на военни самолети в Германия, като информира предварително компанията за инспекции на съоръжения от съюзнически комисии. Япония е част от инспекционната комисия.
Ернст Хайнкел скрива самолета си в дюни зад завода си и той не е открит по време на инспекциите. В своите мемоари Ернст Хайнкел отбелязва, че отношенията на компанията с Япония през 20-те години са довели до десетилетия на сътрудничество.
Хайнкел работи усилено в началото на 30-те години и He 176 е първият самолет, който успешно лети с ракетни двигатели. Следва конструирането на He 178, първият турбореактивен самолет, He 111 и He 162, широко използвани от военновъздушните сили на Германия по време на Втората световна война.
В периода на хитлерова Германия
Дизайнерът и конструктор инсталира подобен катапулт на океанския лайнер “Бремен” за изстрелване на пощенски самолети. След като Адолф Хитлер идва на власт Херман Гьоринг решава, че ще увеличава и развива Luftwaffe – германските военновъздушни сили, проектите на фирмата на Хайнкел формират жизненоважна част от нарастващата сила на Луфтвафе през годините до Втората световна война. Други известни дизайнери на самолети за Луфтвафе през онзи период са холандският Антъни Фоккер, Уили Месершмит и Юго Юнкер.
Използван е и като нощен изтребител, щурмовик, торпедоносец, разузнавателен и военно-транспортен, както и за пътнически самолет. Той е сред първите самолети, носители на крилати ракети и управляеми авиобомби. Произвеждан е по лиценз в Румъния и Испания (вкл. след Втората световна война).
Разработван под прикритието на пътнически самолет, но е основен бомбардировач на Луфтвафе в началните етапи на войната (по-късно е изместен от по-съвременния Junkers Ju 88) и е сред символите (наред с Junkers Ju 87 и Messerschmitt Me 109) на германската въздушна мощ в края на 1930-те и началото на 1940-те години.
За германския въздушен флот Ернст Хайнкел създава Heinkel He 59, Heinkel He 115 и Heinkel He 111. Създава на базата на He 111 и един много интересен от дизайнерска гледна точка сдвоен самолет – бомбардировач – He 111Z. Германецът е определен за Wehrwirtschaftführer (лидер на отбранителната индустрия) от германското правителство за неговия ангажимент за превъоръжаване.
Heinkel е страстен почитател на високоскоростния полет и се интересува от алтернативни форми на задвижване на самолети. Той подарява самолет на Вернер фон Браун, който разследва ракетни задвижвания за самолети, както и спонсорира изследванията на Ханс фон Охайн за турбореактивни двигатели, водещи до полета на Heinkel He 178, първия самолет, който лети само под турбореактивна енергия.
Национализация
Хейнкел е изказвал критики към режима на Хитлер поради това, че е бил принуден да уволни еврейски дизайнери и персонал през 1933 г., Въпреки това е бил член на нацистката партия и е удостоен с Немската национална награда за изкуство и наука през 1938 г. – една от най-редките. След почестите на германското правителство през 1941 г. и той започва да използва принудителен еврейски труд в собствената си компания. През 1942 г. правителството национализира Heinkel-Flugzeugwerke.
На практика това означава, че Хайнкел е бил задържан, докато не е продал контролиращия си дял в своите заводи на Херман Гьоринг. Хайнкел се премества във Виена и създава ново дизайнерско бюро и корпоративни офиси в предградието Schwechat във Виена, като комплекс Heinkel-Sud за своята фирма, а оригиналният завод в Росток-Мариенхе (съседство на Росток-Шмар) е трябвало да се превърне в съоръжение Heinkel-Nord.
След войната
Макар че в края на войната той изказва несъгласие с нацистката идеология, е арестуван от съюзниците и съден за военни престъпления, но е освободен след процеса. Тъй като фирмата му е закрита, през 1950 г. той започва нова компания за производство на велосипеди, мотоциклети и чопъри, благодарение на канцлера на Западна Германия Конрад Аденауер. Х
Ернст Хайнкел умира на 70 г., на 30.01.1958 г. в Грюнсбах.
Хайнкел създава едни от най-добрите транспортни средства и бойни самолети на 20-ти век. Днес, част от създадените от него самолети, участват в демонстрационни полети и авиошоута. Хайнкел е легнеда в германското самолетостроене, наред с Дорние и Месершмит.
Няма коментари