Фиат 500 е един малък автомобил, който обаче е оставил огромна следа в историята на автомобилостроенето. Той се появил в края на 50-те години, като от 1957 г. до 1975 г. били произведени над 3.89 милиона бройки. Всъщност той бил създаден, като наследник на предвоенния модел Фиат 500 Topolino.
Целта на италианските инженери била да създадат малък, немного скъп, но практичен автомобил, който напълно да кореспондира с годините на недоимък в Европа след края на Втората световна война. Визията на автомобила донесъла награда на дизайнера си през 1959 г.
Конструкция на Фиат 500
За да бъде максимално прост двигателят бил конструиран само с два цилиндъра и въздушно охлаждане. Работният му обем бил само 479 кубически сантиметра, генерирайки скромните 13 к.с., бил разположен зад задния мост и задвижвал задните колела. Този двигател бил сравнително добър за автомобил със собствено тегло само 470 кг. и общо тегло 680 кг. и му осигурявал максимална скорост 85 км/ч.
Разходът на гориво бил 4,5 л на сто километра. Коефициентът на въздушно съпротивление на малкия автомобил бил едва 0,38, което за времето си било истински добро постижение. Купето се отличавало с овалната си форма, кръглите фарове и липсата на радиаторна решетка в предната маска. Вратите били само две и се отваряли назад.
Приликите между Фиат 500 и немският Volkswagen никак не били случайни. Дизайнът имал доста сходства, но мащабите били още по-малки. Въпреки всичко в малкото купе имало място за четирима души. На таблото бил поставен само индикатор за скоростта и сигнални лампи за ниско ниво на горивото и ниско налягане на маслото в двигателя.
Под предния капак бил багажникът, чиито обем позволявал вътре да се побере само малък куфар. Дължината на Фиат 500 била 2,9 метра, ширината 1,3 м и височината също 1,3. Кормилното управление било доста удобно за подобен малък автомобил, въпреки, че не било с кормилна рейка и пиньон, а с лостова система.
Окачването на предния мост било изпълнено максимално просто с един напречен листов ресор, над който били монтирани напречно два триъгълни носача и два амортисьора. Задният мост също бил с триъгълни носачи, но те били по-големи и монтирани надлъжно.
Пружините на задните колела били винтови. При зимни условия топъл въздух от двигателя се отвеждал към предното стъкло, посредством тръби, разположени в тунела на пода в купето. Спирачките и на четирите колела били барабанни.
Освен двуврато купе клиентите на Фиат 500 можели да си закупят дори и комби вариант, наречен Giardiniera. Тази модификация предлагала на купувачите три варти и била оборудвана със същия двигател, разположен на същото място, но междуосовото разстояние било увеличено с 10 см.
Понеже това бил автомобил с възможност за ползване като товарен, моторът се намирал под пода на багажника, за да се получи равна повърхност, върху която да се поставят куфарите на пътниците, или друг товар.
Мястото на задната седалка било по-голямо, покривът бил от плат и се събирал като щора в задната част, а спирачките били по-големи и били взаимствани от модела 600. Основно комбитата били произвеждани от Autobianchi.
Макар и създаден от абсолютно прагматични съображения, моделът 500 не бил подминат и от спортното отделение на фирмата – Abart. Италианската тунинг компания Giannini също предложила на клиентите своя вариант за спортен автомобил на базата на Фиат 500.
Steyf-Puch произвеждали лицензна версия на 500 във фабриката си в Грац. Австрийският спортен вариант бил с напълно различен двигател. Той бил взаимстван от мотоциклет и представлявал двуцилиндров боксер. Интересен факт е, че продаваните в Нова Зеландия бройки били произвеждани там във фабриката на компанията Torino Motors и се продавали като Fiat Bambina.
През 1958 г. в гамата от агрегати се появил двигател с работен обем 499.5 кубически сантиметра, развиваш 21,5 к.с. С тази моторизация малкият италианец можел да се движи по шосетата със 105 км/ч. Стандартният двигател с този обем обаче предлагал само 17 к.с. и максимална скорост 95 км/ч. След 1965 вратите били обърнати и се отваряли напред.
Последната модификация била произвеждана от 1971 г. до 1976 г. при нея двигателят бил 594 кубика, като мощността му също била като на по-малкия агрегат, но мощността се достигала при по-ниски обороти и с малко по-голям въртящ момент. Предавателната кутия все още не била напълно синхронизирана. За американския пазар били специално произведени 300 бройки в периода 1958 – 1962 г.
Най-мощният вариант на Фиат 500 бил моделът Abarth 695 SS, който развивал максимална скорост от 140 км/ч. Само при него капакът на двигателя бил леко повдигнат за по-добро охлаждане и по-добряване на стабилността.
Пружините на клапаните, изпускателните тръби, главарта, буталата и цилиндрите били преработени така, че работният обем на двигателя да достигне 689,5 кубически сантиметра. Карбураторът също бил уголемен, като мощността нарастнала до невероятните за базовия модел 38 к.с., а въртящият момент бил 57 Нм.
Няма коментари