Fokker F-XX

Fokker F-XX и създаден в началото на 30-те години. Тогава холандската авиокомпания KLM обявила, ще желае да замени флотилията си от самолети Fokker F.XVIII с по-бързи машини. Те трябвало да обслужват авиолинии до нидерландските колонии в източните Индии. Било предвидено самолетите, участващи в конкурса, да извършат пробни полети, пренасяйки коледна поща до далечния изток. По маршрута пръв тръгнал самолетът Pander Postjager, но поради повреда в двигателя успял да стигне само до Италия. Няколко дни след това трябвало да тръгне и Fokker F-XX, но той претърпял фиаско още на самия старт, като два от двигателите му изгаснали на пистата преди дори да се е отправил към полосата за излитане. Въпреки провалът обаче Фокерът бил предпочетен пред своя конкурент.

Конструкция

Fokker F-XX бил първият самолет на фирмата с елиптично сечение на фюзелажа и прибираем колесник. В резултат на това новият модел генерирал с 58% по-ниско въздушно съпротивление от предшественика си. За спускането и прибирането на колесника отговарял бордният инженер, който използвал манивела, разположена зад седалката на втория пилот, и това далеч не било най-лекото му задължение. Пред колесника били монтирани големи капаци, които създавали голяма турболентност, но тя била повече досадна отколкото опасна. Самолетът бил оборудван със задкрилки, които се управлявали от пилотската кабина посредство колело. За пръв път прозорците на пасажерската кабина не можели да се отварят. До тогава щурвалът бил с кръгла форма, но при този самолет инженерите решили да отрежат горната му част, за да осигурят по-добра видимост на пилотите към контролните уреди. В началото летците били притеснени от иновацията, защото смятали, че захватът им няма да е толкова добър.

Крилото било горноразположено с шпертплатова обшивка, като в частта си до фюзелажа разполагало с ниши за багаж, достъпни от салона.

Двигатели

Под крилото на Fokker F-XX били монтирани и две мотогондоли, в които били поставени два от трите двигателя и основните стойки на колесника. Третият двигател бил монтиран в носа на самолета. Агрегатите били звездообразни, марка Wright Cyclone, модел R1820 F с по девет цилиндъра и 650 к.с. които задвижвали двулопатни витла с променлива стъпка. Стъпката обаче не можела да се променя в движение, а се регулирала от механиците на земята. В последствие били заменени с по-мощни двигатели с по 690 к.с., като с тях били поставени и нови витла Hamilton Standart, които се регулирали по време на полета. Крайцерската му скорост достигала 250 км/ч, а максималната скорост достигала до 325 км/ч.

Крило

При изпитанията през юли 1933 г. се оказало, че в елероните се появявали големи вибрации. Проблемът бил отстранен с поставяне на тежести по цялата им дължина с общо тегло 31 килограма. Размахът на крилото бил 25,7 м, дължината 6,5 м., а височина 4,5 м. Площта на крилото възлизала на 96 кв. м. Маклимална излетна маса на самолета била 8850 кг при собствено тегло от 5350 кг. Скорост на кацане 110 км/ч. Самолетът можел да набира височина със скорост 5 м/с, достигайки максимална височина на полета 6200м. С едно зареждане Fokker F-XX прелитал 1660 км. Главният инженер на проекта Мариус Белинг заложил на тръбна носеща конструкция на фюзелажа и обшивка от шпреплат, докато крилата имали изцяло дървен скелет.

Употреба на Fokker F-XX

След опитът за първи полет през декември 1933г. изпитанията за летателна годност на Fokker F-XX отнели около четири месеца, през които били извършени 62 полета и над 37 летателни часа.

На 1-ви март 1934 започнала линията Лондон – Амстердам – Берлин. Средната скорост, която развил Fokker F-XX била 157 м/ч. През същата година самолетът извършил нальот от 1535 часа, което било голямо постижение, тъй като предишните модели на KLM са успявали да направят по 850 часа. В пресата било отразено, че самолетът се е възстановил напълно успешно след провала си. Холандците наричали иновативния Фокер Zilvermeeuw (сребърната чайка). Въпреки това бил произведен само един екземляр. Имало и идеи за лицензното му производство в Англия под названието Airspeed AS.21, но то така и не започнало. За самия производител той бил огромен скок в технологично и аеродинамично отношение, но появата на DC-2 и DC-3 го накарали много скоро да изглежда остарял. Fokker F-XX побирал на борда си 3-ма души екипаж и само 12 пътници.

След служба при KLM до октомври 1936г., самолетът бил продаден на компанията Air Tropique, но там получил камуфлажна окраска защото това всъщност била фиктивна фирма, която имала за задача да осигурява самолети на испанските националисти. При новите си собственици самолетът трябвало да извършва полети между Мадрид и Париж. Един от двигателите му бил заменен с двигател Walter Mercury от чехословашкия изтребител Letov Š-231 , а в последствие още един двигател бил подменен но този път Швецов М-25 от съветския изтребител – И-16. Конфигурацията от различни задвижващи агрегати довела до голяма неравномерност на тягата и причинявала серионо отклонение при излитане

Единственият Fokker F-XX бил безвъзвратно изгубен, след като се разбил в близост до Барселона на 15-ти февруари 1938 г.

.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *