Ford 15 P – опит на Форд за масов самолет

85 / 100

Ford 15 P, представлявал малък, лесен за пилотиране и евтин самолет. Като човек с опит в индустрията и създал автомобил за масите, Хернри Форд направил опит да постигне същото и в авиацията.

Историята на самолета започва от предизвикателство, което било отправено към авиационните производители от министерство на финансиите в САЩ, да създадат самолет за 800 долара, който практически всеки да е в състояние да си позволи, да може да лети с него и да го поддържа. За самия Хенри Форд тоза звучало, като летящ Модел Т, той се впуснал в авантюрата. Освен това на компанията му не липсвал опит в авиацията, благодарение на сина му Едсел, който заедно със свой приятел бил създал фирмата Stout Metal Airplane Company още през 1922 г., която на по-късен етап била придобита от корпорацията Ford Motor Company.

В началото на 1934 от Ford започнали експериметни с двигател V8 със стоящи клапани, който бил специално преработен за авиацията. С разработката на самия Ford 15 P се заели инженерите Хари Карчър и Гар Евънс. В края на същата година бил готов мащабен макет на самолета, а през януари 1935 г. бил завършен и пълноразмерен модел.

Конструкция

Ford 15 P бил малък самолет, тип летящо крило, при който липсвало опашно оперение, а в тясната кабина един до друг седяли пилот и пасажер. Самолетът можел да се управлява и от двете места, защото контролните уреди били разположени в сртедатра, а пред всяко кресло били поставени съответните органи за управление. Достъпът до кабината се осъществявал от двете страни, като от всяка страна нагоре се повдигал по един капак, а страничните стъкла се отваряли напред.

Ford 15 P – схемаФюзелажът бил изграден от стоманени тръби, обшити с алуминиева ламарина. Полукрилата били изработени изцяло от алуминиеви профили и ламарина, като във всяко едно от тях се помещавал по един резервоар за гориво с обем 57 л.

Близо до фюзелажа на задния ръб на крилото били монтирани клапите и кормилата. На земята Ford 15 P стоял на стандартен триточков колесник. Предните стойки били разположени под полукрилата и понеже не били прибираеми имали обтекатели, в които били монтирани и светлините за кацане. Задната стойка била изнесена съвсем назад до самия край на фюзелажа.

Двигателят на Ford 15 P бил монтиран зад пилотската кабина, като от летците го разделяла огнеупорна преграда. Двигателят бил с работен обем 3,62 л. и понеже бил стандартен за марката Ford части за него можели да се намерят във всеки сервиз на фирмата. Уникалното за двигателя била изцяло алуминиевата му конструкция. Максималната мощност била 115 к.с. при 4000 оборота в минута. Валът, който задвижвал пропелера преминавал между двете кресла в пилотската кабина. Пропелерът бил двулопатен с диаметър 1,98 м., но от източниците не е известно, дали е бил метален или дървен.

Моторното отделение на Ford 15 P било покрито с два капака, които се отваряли нагоре. Охладителният радиатор бил поставен зад двигателя, като охлаждащият въздух влизал през пет отвора на гърба на самолета и през един в долната му част и напускал корпуса през жалузи, разположени зад радиатора. Битува и твърдението, че на борда имало механизъм, който да спуска радиатора под самолета за по-добро охлаждане, но то едва ли е вярно, като се има предвив концепцията на аероплана.

Ауспуховата тръба била монтирана под самолета. Размахът на крилото бил 10,4 м., дължината 4,27 м., а теглото било едва 726 кг. Според изчисленията максималната скорост на Ford 15 P трябвало да възлиза на 193 км/ч, а обхватът с едно зареждане бил 805 км.

В крайна сметка прототипът получил регистрация с номер X999E на 29-ти ноември 1935 г. Не е известно кога Ford 15 P полетял за пръв път, но фирменият пилот Хари Ръсел извършил редица полети. Управлението на малкия самолет било доста трудно, поради липсата на опашка и не било коригирано, докато самолетът не бил повреден при кацане през 1936 г. След инцидента самолетът бил прибран и не бил ремонтиран.

Тази злополука сложила край на оптите за самолет с марка Ford. Известно е, че повредената машина била съхранявана до 1941 г. От Ford Motor Company обаче не се отказали от производството на самолети и по време на Втората световна война във фабриките на компанията били произвеждани, по лиценз, самолети B-24 Liberator.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *