Хеликоптерът XH-26 Jet Jeep е прототип разработен в началото на 50-те години в САЩ, като идеята на конструкторите му била да създадат летателен апарат с вертикално излитане, задвижван с реактивни двигатели. Смятало се, че ще е полезен на пехотата и ВВС в мисии за разузнаване, наблюдение и свръзка.
Конструкция и разработка
Хеликоптерът XH-26 Jet Jeep имал вътрешнозаводкско означение ХА-8, като работата по него започнала през 1951 г. Заданието от страна на армията било съставено през 1950 г. и било за лек, едноместен, хеликоптер без въоръжение, който можел да се превозва в стандартни транспортни самолети до бойните части, като да може бързо да се подготвя за полет помощта на съвсем обикновенни инструменти. Също така трябвало да може машината да се използва и за спасяване на ранени войници. Построени били 5 прототипа, като първият от тях полетял през януари 1952 г.
Хеликоптерът XH-26 Jet Jeep имал носеща конструкция изработена от алуминий, като обшивката била изпълнена от ламинирано фибростъкло, полирано до блясък. Кокпитът бил с пирамидална форма, като в долната му част били монтирани две ски или триточков колесник. В задната част на опашката били монтирани два хоризонтални стабилизатора, които допълнително подобрявали управляемостта на хеликоптера.
С горивото на борда хеликоптерът XH-26 Jet Jeep бил в състояние да измине 168 км. С това тегло и размери можел лесно да се събере на борда на всеки транспортен самолет и да превозва в ремарке на обикновен армейски джип. Веднъж достигнал до местоназначението си хеликоптерът XH-26 Jet Jeep можел да полети едва след 20 минути работа на двама квалифицирани механици.
Габаритите му в разглобено състояние били 1.5 м на 1.5 м на 4.3 м. Подготвен за превоз тежал едва 140 кг. За намаляване на габаритите кабината се разглобявала, така че отделните ѝ елементи да влизат един в друг и да не заемат място. Различни етапи от подготовката за транспортиране на XH-26 можете да видите на снимките вляво. Готов за полет хеликоптерът бил с дължина 3.73 м и височина 1.88 м. Собственото му тегло било 135 кг, а с пилота и пълен резервоар масата му достогала 320 кг.
В задната част на опашката били монтирани два хоризонтални стабилизатора, които допълнително подобрявали управляемостта на хеликоптера. С горивото на борда Jet Jeep бил в състояние да измине 168 км. С това тегло и размери можел лесно да се събере на борда на всеки транспортен самолет и да превозва в ремарке на обикновен армейски джип. Веднъж достигнал до местоназначението си XH-26 можел да полети едва след 20 минути работа на двама квалифицирани механици. Най-отличителната му черта е бързото му привеждане в работен режим.
За разлика от другите хеликоптери по онова време хеликоптерът XH-26 Jet Jeep не разполагал с редуктор или двигател неподвижно закрепен за корпуса му. На двата края на носещия винт били монтирани импулсни реактивни двигатели XPJ49 с диаметър 17.1 см., които тежали по 7.3 кг. и произвеждали тяга от по 160 нютона, създавайки двоица сили, осигуряваща подемната сила на минихеликоптера. Стратирането на хеликоптера ставало посредством система, работеща със сгъстен въздух.
Понеже този тип двигатели не изисквали подгряване излитането можело да се случи след половин минута от стартирането на машината. Контравинтът се задвижвал посредством ремък, задвижван от оста на основния ротор.
Трябва да се отбележи, че по това време е имало нещо като мода в разработките на хеликоптери задвижвани от реактивни двигатели монтирани в края на лопатите на носещия винт. Примел за това е британският хеликоптер с реактивен ротор Hunting Percival P.74.
Името Jet Jeep произлиза от факта, че задачите които трябва да изпълнява хеликоптерчето са подобни на тези на военните джипове, може да транспортира на ремарке на джип, а и работел със същото гориво. Хеликоптерът XH-26 Jet Jeep достигал максимална скорост от 130 км/ч на височина от 2100 м.
Импулсните двигатели създавали неприемливо голям шум и голямо съпротивление в случай на загуба на мощност, което можело да попречи на безопасното кацане. След разкриване на недостатъците на импулсните двигатели било предложено те да се заменят с реактивни, но тази идея никога не била реализирана.
Запазени са две бройки от този експериментален модел. Едната е в музея на военната авиация на САЩ в град Озарк, щата Алабама, а другата е националния музей на ВВС на САЩ в Дейтона, щата Охайо.
Няма коментари