Летящият автомобил Gwinn Aircar

84 / 100

Летящият автомобил Gwinn Aircar представлява лек, безопасен и прост за управление частен самолет с място за двама души по схема биплан, констуиран в Съединените щати. За съжаление разработката му приключила след една злополука през 1938 г.

Конструкция

Летящият автомобил Gwinn Aircar бил единствената разработка на самолетостроителната компания на Джоузеф М. Гуин младши, бивш ветеран от Първата Световна войнa. Самият той притежавал опит в самолетостроенето от преди. Идеята била самолетът да е безопасен и едновременно с това лесен за пилотиране. Освен това била предвидена възможност крилата да се демонтират и самолетът да се движи по пътищата като малък автомобил.

Летящият автомобил Gwinn Aircar - схемаЗа тази цел трябвало да се демонтира редуктора на задвижващия винт, като на негово място се монтирала хидравлична помпа, която създавала налягане за задвижване на хидромотори в задните колела. За преработката на самолета в автомобил били нужни двама квалифицирани механици. Системата му за управление била максимално опростена, като нямал опашно кормило.

Летящият автомобил Gwinn Aircar стоял много необичайно на земята, като това се дължало на факта, че двете основни стойки на колесника били разполажени в средата на фюзелажа, а третата стойка била в предната част непосредствено зад двигателя. Задните стойки били много къси, а предната била дълга и издадена напред. Всички колела били снабдени с обтекатели, които подобрявали поведението на самолета в полет и позволявали развиването на по-висока скорост. Летящият автомобил Gwinn Aircar бил двуплощник, като крилата му били свързани с характерните за онова време N-образни подпори.

Двигателят бил малък, звездообразенq седем цилиндров с мощност от само 95 к.с. – Pobjoy Niagara II. Оста на двулопатния пропелер била повдигната над вала на двигателя с помощта на малък редуктор.  Тръбата на ауспуха минавала пред кабината и отвеждала отработените газове над горното крило. Челното стъкло на кабината преминавало пред атакуващия ръб на крилото. Пилотът и спътникът седели един до друг. В кабината се влизало през две врати, приличащи на автомобилни, които се отваряли напред. Фюзелажът бил с кръгло сечение в зоната на двигателя , като назад се събирал, оформяйки характерната къса опашка на Gwinn.

Летящият автомобил Gwinn Aircar - управлениеЛетящият автомобил Gwinn Aircar имал доста необичайно управление. На упраляващия лост бил монтиран волан. Чрез него се управлявали елероните, а вдижението напред и назад на лоста контролирало положението на хоризонталните стабилизатори. Задкрилките, помагащи за излитането и кацането се управлявали с помощта на педал, както и спирачките на колелата.

Посоката на предното колело се задавала с помощта на волана, монтиран на контролния лост. При излитане първоначално задкрилките били прибрани, а при набиране на подходяща скорост трябвало да се спуснат и така летателният апарат се отделял от земята. При кацане задкрилките били спуснати, като при това положение плоскостите на хоризонталното оперение в опашката регулирали само скоростта на движение.

Доработка

Летящият автомобил Gwinn Aircar полита за първи път в началото на 1937 г. и скоро бил построен втори екземпяр. Изпитанията довели до промяна в обшивката на двигателя, като също така конструкторите се опитали да създадат четирилопатно витло, като сглобили две двулопатни на 90 градуса едно спрямо друго. Задната част на фюзелажа също претърпяла промени, като най-осезаемата била в долната част, където изцяло била премахната долната плоскост на вертикалния стабилизатор. Освен това бил монтиран по-мощният, но почти толкова голям като размери Niagara V, който достигал мощност от 130 к.с.

Летящият автомобил Gwinn Aircar бил доста компактен и с дължина от едва 4,95 м той се доближавал максимално близо до леките автомобили. Размахът на кливата му бил 7,32 м, а площта им била 51,51 квадратни метра. Благодарение на това самолетът се отделял от земята само след разбег от 210 м. Във височина набирал 150 м само за минута, което никак не било лош показател за времето си. Теглото било редуцирано до 498,5 кг., а максималната му излетна маса била 1532 кг. С тези си технически характеристики Gwinn Aircar достигал максимална скорост до 190 км/ч, а далечината на полета била 796 км.

През 1938 г. пилотът Франк Холкс, вицепрезидент и менджър по продажбите на Gwinn Aircar Company Inc. провеждал рекламни полети из цялата страна. По време на тази кампания се доказала лекотата, с която се управлявал летящият автомобил Gwinn Aircar, както в небето, така и на земята. През август веднага след излитане при демонстрационен полет, Холс забил самолета в електропровод, като при падането той и спътникът му загинали на място.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.