Хидропланът Blohm & Voss 238, полита за пръв път през есента на 1944 г., но реално никога не изпълнява мисиите, за които е създаден. Това определено е най-големият хидроплан, издигнал се в небето през Втората световна война, и един от най-големите хидроплани изобщо наред с гиганти като Boeing 314. Също така е и един от най-тежките през този период, като превъзхожда по тегло дори и Боинг Б-29.
Умален прототип
Поради ограничените ресурси по онова време още при разработката на предишни модели решили да спестят време и материали при изпитанията, като създадат летящ, умален модел на реалния самолет. Хидропланът Blohm & Voss 238 се сдобил с макет, произведен от дружеството Flugtechnische Fertigungsgemeinschaft GmbH, базирано в окупираната Чехословакия. Летящата миниатюра получила означението FG 227 (в някои документи се среща и като FGP 227).
Изработката на умаления прототип била поверена на чешки студенти, ръководени от дипломирания инженер Лудвиг Карх, един от най-добрите пилоти на безмоторни самолети през онзи период. Хидропланът Blohm & Voss 238 е изграден от конзолна конструкция с горно разположено крило и килообразен корпус с повдигната опашна част. Мощността на умаления модел идвала от шест двигателя ILO FL.2/400 с по 21 конски сили всеки. Поради факта, че опитите с прототипа щели да се проведат на сушата, то той бил снабден и с триточков колесник.
Тестови полети
В крайна сметка опитите прототипът на хидроплана Blohm & Voss 238 да полети колкото се може по-бързо били неуспешни. При първите изпитания хидропланът Blohm & Voss 238 просто отказвал да излети от тревното летище. Моделът трябвало да бъде транспотиран до Травемюнде, където опитите да продължат. Поради саботаж обаче, първият полет се отложил до септември 1944 г. Макетът бил разглобен, за да може да се натовари на камиони, но според някои източници, за целта били използвани френски военнопленници.
Затворниците умишлено изпуснали едното крило от крана, като му нанесли огромни поражения. Дори след като щетите били отстранени и моделът отново бил готов резултатът бил отчайващ. Почти веднага след издигането си във въздуха и шестте двигателя заглъхнали, очевидно от липса на гориво. Това предизвикало твърдо падане във водата, причинявайки допълнителни поражения, които били трудни за отстраняване. Моделът полетял още няколко пъти, но реално не допринесъл с нищо за разработката на хидроплана Blohm & Voss 238.
Прототип
Подготовката за построяването на хидроплана започнала още през 1942 г. с изработката на присобления за някои от основните му елементи. В резултат на това сглобяването на първия прототип можело да започне през януари 1944 г. Процесът на сглобяване вървял с темпото на охлюв, защото съюзниците увеличили интензивността на атаките си по въздуха. Въпреки всичко, въпреки забавения процес резултатът бил превъзходно сглобен самолет, който разполагал с шест двигателя Даймлер-Бенц DB603G V-12 с водно охлаждане и с по 1900 к.с. всеки.
Първоначално се е планирало хидропланът Blohm & Voss 238 да бъде оборудван с двигатели Jumo 222, но към периода на разработките те не били напълно готови и затова бил избран утвърдилият се DB 603. Оборудван с тези мотори хидропланът Blohm & Voss 238 развивал максимална скорост от 425 км/ч.
Полетните изпитания, които започнали веднага след сглобяването били многообещаващи. Само след четири изпитателни полета самолетът бил счетен за готов да бъде тестван в реални фронтови условия, въпреки че не му било монтирано никакво въоръжение. До колко способностите на самолета допринесли за това решение и до колко спешните нужди на Германия изисквали внедряването му в бойния авиофлот на Райха е много спорно.
Забавяне на проекта
На този етап от войната проектът за хидроплана Blohm & Voss 238 бил решително забавен – бързонамаляващите ресурси били концентрирани към производството на изтребители за отбрана на хилядолетния Райх от все по-интензивните рейдове на съюзниеските бомбардировачни ескадрили. На практика производството на бомбардировачи почти било прекратено след средата на 1944 г. Освен това и производството на летящи лодки било спряно през октомври. Предвид тези обстоятелства е логично да се смята, че BV 238 или е бил изключение или се е считало че е крайно необходим. Всепак е, най-малкото е трабвало да му се осигури гориво за полети, за да може да продължи процесът на изпитания.
Вероятно числата, произтичащи от тази разработка, били достатъчни да оправдаят по-нататъшното ѝ развитие. Хидропланът Blohm & Voss 238 имал собствено тегло от 54700 кг. Размахът на крилете бил 60,17 м. Считало се, че мощността на двигателите била достатъчна самолетът да развива скорост от 446 км/ч на височина от 7300 м.
Но защо бил необходим толкова голям хидроплан?
Поддръжка на подводници
Имало идея BV 222 – Викинг и хидропланът Blohm & Voss 238 да бъдат използвани съвместно с подводния флот на Райха. Още от 1941 г. се смятало, че е възможно морските вълци на Германия да бъдат снабдявани в океана от хидроплани с всичко небходимо за мисиите по разрушаването на съюзническите конвои. Хидропланите снабдявали подводниците не само с гориво и амуниции, но пренасяли и хора, както и транспортирали ранените обратно на сушата.
Практиката обаче показала, че Викингът няма достатъчен капацитет, за да изпълнява тези задачи. Хидропланът Blohm & Voss 238 имал с 20 на сто по-голям резерв от гориво и можел да пренася товари от над 12 тона. С други думи казано, това означава, че можел да пренесе 8 торпеда на 1450км. или 4 торпеда на 2500 км. С тези резултати се е считало, че два BV 238 бил в състояние да повишат обхвата на подводниците, разположени в Карибския басейн и близо до бреговете на САЩ.
Друго предназначение на самолет с толкова голяма далечина на полета би могло да бъде провеждането на разузнавателни операции или бомбардировка дълбоко в тила на врага.
Въпреки това, в крайна сметка, цялото това планиране не довело до нищо. Хидропланът Blohm & Voss 238 не бил използван за презареждане на подводници, нито пък била проведена бомбардировка с голям обхват. Прогнозите били за четири самолета до края на 1944 г., последвани от серия от 15 бройки.
Въоръжение
За да бъде пълноценен в бойни действия хидропланът Blohm & Voss 238 обаче се нуждаел от въоръжение. За целта се предвиждало монтирането на една картечна кула HD 151 с двойни картечници MG 151/20 и други две HL 131 V с по четири картечници MG 131 всяка и други две картечници MG131. Така хидропланът разполагал с общо 12 дула, които екипажът да насочи към вражеските самолети. Но дори и тези огневи точки не биха били достатъчни осигурят добра защита на самолета.
С разработката на самолета се появила и идея за версия, която да се използва и на наземни летища. В този вариант хидропланът Blohm & Voss 238 трябвало да може да носи до шест бомби SC 2500, чието тегло било от по 2400 кг. на разстояние от 7000 км.
Прекратяване на полетите
Хидропланът Blohm & Voss 238 имал нерадостната съдба, след четири полета никога повече да не полети. В един момент станало наложително да скрият самолета, защото фабриката на Blohm und Voss в Хамбург била разрушена от бомбардировките на съюзниците. Проблемът бил да се измисли подходящ камуфлаж за толкова голям самолет, толкова късно през войната.
(Не) оцелели екземпляри
Неподходящо камуфлираният самолет бил открит от съюзнически изтребители и бил потопен само с картечни залпове. Според американците техни P-51 са открили самолета по немските брегове на северно море и са го унищожили, а според британците унищожението му се е случило четири дни преди края на войната от изтребители Темпест от състава на кралските военновъздушни сили. Тиражирана е и версията за открити още два самолета със сглобени корпуси и поставени крила, както и изработени части за четвърти.
Хидропланът Blohm & Voss 238 е последнят титан сред летящите лодки. Нещо, което немските авиационни конструктори едва ли са си представяли, като край на този тип самолети. BV 238 е най-големият, най-малко използвания и за това мистериите около него са много. С течение на времето обаче те не се изясняват, а дори точно обратното.
Няма коментари