Хидропланът Boeing 314 наричан още Clipper е може би най-известният голям хидроплан от златната ера на авиацията, наред с гиганти като Blohm & Voss 238. Самолетът е част от романтиката на отминалата ера, изпълнена със страхотни презокеански пътувания. Историята на този самолет обаче е не по-малко забележителна. За Boeing той бил огромно техническо постижение за времето си и в много отношения конструкцията му превъзхождала съвременниците му. Самолетът е имал и военен вариант, но емблематичен става именно пътническият, докато войната не прекъснала историята му завинаги.
Репутацията на хидроплана Boeing 314 не се дължи само на красивите му линии. Той бил огромен скок напред във въздушния превоз на пътници, превъзхождайки в много отношения големите, сравнително комфортни хидроплани, които го предхождали. С ускорението си, товароносимостта си и с комфорта си той превъзхождал всеки хидроплан, който бил в експлоатация по онова време. Още от първоначалната концепция самолетът бил предназначен да бъде перлата в короната на вече знаменитата колекция от доминиращите тогава Пан Американски Авиолинии.
Предпоставки
През трийсетте години Pan American целяли да разработят въздушни пътища, които все още били в процес на развитие. Обслужването на редовни рейсове по обширни площи от земята били огромно предизвикателство, което не било по силите на всеки самолет от нова време.
Една от целите им била северният Атлантик. Визията на компанията била за маршрут, който да започва от източните брегове на САЩ, да минава през Нюфаундленд, Ирландия и да завършва в Англия. Фирмата вече разполагала с Martin M.130 за своите линии в Тихия океан. Счели обаче, че хидропланът не може да се изправи срещу по-тежките условия в Северния Атлантик. Американците просто искали нещо, което да е по-голямо и по-добро и да носи повече пътници в условията на безопасност и комфорт.
Превозвачът получил много предложения, но през 1936 избрал Boeing за реализиране на проекта за хидроплан, наречен 314. От Boeing моментално се впуснали в задачата. Производителят имал възможност да спести известно време, като използва елементи от конструкция, която вече била реализирана като прототип.
Дизайн
XB-15 полетял през 1937 г. и бил най-големия самолет, произведен в САЩ. Въпреки, че не влязал в производство като бомбардировач, за какъвто бил планиран, той много помогнал на фирмата при разработката на B-29 Superfortress. Той много помогнал и на проекта 314. Именно крилото и мотогондолите били директно прехвърлени на хидропланът Boeing 314. Крилото било разделено на 5 секции, достигайки обща дължина от 46 м.
Един малък факт може да илюстрира мащаба на крилото в реални размери. Атакуващият ръб на крилото бил толкова дебел, че по време на полет бордовия механик можел да се плъзне вътре в крилото до мотогондолите и да извърши малки ремонти в движение. Корпусът на самолета също бил с грандиозни рамери и бил разделен на горна и долна палуба.
На горното ниво на хидроплана Boeing 314 били разположени пилотска кабина, радио и навигационна каюта. Там било и отделението за багаж. Долната палуба била изцяло на разположение на пасажерите. Хидропланът можел да транспортира до 74 души в седнало положение и 40 в легнало положение. Опашката била толкова висока, че пръските от излитане и кацане не я достигали, благодарение на което конструкторите можели да поставят тънко и прецизно кормило на хоризонталния стабилизатор. Общото тегло на самолета достигнало цели 37420 кг.
Поплавъци
Учудващо, но за стабилизиране на хидроплана във водата инженерите не избрали класическите поплавъци в крилата, а вместо това поставили два поплавъка от двете страни на фюзелажа. Това очевидно било взаимствано от летящата лодка на Dornier Wal, но конструкцията станала много здрава и стабилна, а и в допълнение на това маневререността се подобрила.
Разбира се това техническо решение имало и някои недостатъци: повишило се теглото, съпротивлението във водата също скочило и при определени условия карало машината да подскача като делфин по водната повърхност. Но все пак според Boeing предимствата били повече от недостатъците. Поплавъците събирали по 13343 л гориво, а и служели като рампи, по които пътниците се качвали.
Хидропланът Boeing 314 била покрит алуминиеви панели, покрити със защитно кадмиево покритие анодизирани, за да устояват на влиянието на солената вода. За да не прониква вода в корпуса са използвани натопени в смола памучни платна, а готовият самолет бил боядисан с алуминиев лак.
Витлата също били с нова конструкция, след като Pan American отказали първите предложения и възложили на Boeing и Hamilton Standard да създадат нови с променлива стъпка. Новите витла се превърнали в еталон за авиационната промишленост. Въпреки използването на готово крило и двигатели амбициозните срокове, поставени от Pan American изглеждали прекалено оптимистични.
В доказателство на това Boeing завършили проекта 5 месеца след уговорената дата, но забавянето си струвало, защото сложността и големината на конструкцията били придружени от качетвена изработка.
Но големите размери и високото качество на хидроплана Boeing 314 си имали своята цена, а тя била точно 550 000 долара за бройка. Това го превърнало в най-скъпия сериен самолет по онова време. Новите самолети били адски скъпи, но за сметка на това много луксозни, което им спечелило прозвището „летящи хотели” .
Те обаче разполагали на борда си с всичко от шумоизолирани каюти, килими, тапицерии до дори и финни порцеланови сервизи за хранене.
Самолетът трябвало да можел да лети с 282 км/ч и в зависимост от конфигурацията имал обсег между 5000 и 6000 км.
Първи тестови полети
Първите тестове на хидроплана започнали пред май 1938 с изпитания за маневреност. С помоща на четири звездообразни двигателя Wright R-2600-3 всеки с мощност от 1600 к.с. хидропланът Boeing 314 се издигнал във въздуха на 27 юни 1938 г. Развивайл е 340 км/ч и достигал далечина на полета 5896 км. при височина от 5980 м.
Много скоро се оказало, че опашното оперение не давало достатъчна стабилност на посоката. За да се преборят с пробрлема инженерите създали триплоскостна опашка. Това била и единствената по-голяма промяна, направена в самолета. И така през 1939 г. бил доставен първия екземпляр. Наречен Honolulu Clipper, той бил изпратен в експлоатационния център на Pan American в Сан Франциско.
Предназначението му било да лети по линията Сан Франциско – Хонг Нонг. Следващите 314-ки били разпределени между Атлантическия и Тихия океан. Следващият хидроплан Boeing 314 отново бил предназначен за Пасифика, но последвалите го 4 бройки били изпратени към Атлантика и така компанията била близо до осъществяването на съкровената си мечта.
Предвоенна експлоатация
Кръстосването на океана с хидроплани било мечта на компанията от 20-те години. Само през 1925 г. един милион души били прекосили Атлантика със самолет. Немалко и от пощата била пренесена по същия начин, но това бил допълнителен бонус към пътническите полети.
Противник на американската доминация в небето на Атлантика било британското правителство. То не желаело да подари хегемонията на авиолиниите между стария и новия континент. Методите за ограничаване на американските амбиции са прости. На янките им бил забранен достъпът до британски територии като канадската част на Атлантика и Бермуда, което направило достъпа до северна или южна Европа доста труден.
Условието, което поставили британците, за да не пречат на американците, било реципрочност. Нямало да разрешат на американски самолет да кацне, докато самолет на имперските авиолинии не бил способен да предложат сходно обслужване.
Изходът от тази ситуация никак не се нравел на Pan American. През 1936 директорите на двете компании постигнали споразумение, което откровенно казано приличало повече на договор между враждуващи сили, отколкото на сделка между джентълмени. И въпреки всичко Pan American реализирали първия си трансатлантически полет чак през 1939. Междувременно от американската компания използвали случая, за да изградят свои бази на Бермуда. За да реализират първия полет над Атлантика, Pan Am искали чисто нов самолет. Пионерът бил наречен Yankee Clipper.
Северен маршрут
Северният маршрут преминавал през Шедиак, Ню Брънсъик, Ботсууд в Нюфаундленд, Фойнс в Ирландия и завършвал в Саутхемптън. На юг самолетите достигали до Лисабон и Марсилия през Азорските острови. Следващата стъпка била и пренос на поща, като самолетите първоначално пренасяли по един тон пощенски пратки през южния маршрут, а след това и през северния. Еднопосочният билет струшал 375 долара, което било доста голяма сума за времето си. Макар и скъпи полетите с ултрамодерния Boeing 314 се отблагодарявали на клиентите с лукс, комфорт, ефективност и най-вече безопасност.
По време на войната
Радостта на компанията от сбъднатата мечта обаче не траела дълго. С избухването на Втората световна война презокеанските полети били прекратени. Всепак самолетите на Pan Am изпълнявали полети до Бразилия и понякога до Западна Африка. Правителството на САЩ съзряло възможност в продължаването на авиолиниите, докато им осигурявали достъп до стратегически държави.
С помоща на главното командване на американските ВВС приходите на компанията от пощенски полети по някои от маршрутите почти се утроили. Някои полети били придружени от 4000 кг. поща на борда. Тези полети и дългите опашки от бежанци, които търсели как по-бързо да стигнат от размирната Европа към свободната и спокойна Америка, означавали начин за Pan Am да извлече дивиденти от войната.
От първия полет на хидроплана Boeing 314 до влизането на САЩ във Войната самолетите превозили над 25000 пътници. Само за 1939 г. печалбите надминали 20 милиона долара. При тези обстоятелства никак не е изненадващо, че от Pan Am поръчали още 6 хидроплана, които от Boeing започнали да доставят в края на септември 1939. Те обаче били подобрени и се водели 314 A. Основните промени били в двигателите R-2600, по-големи перки и по-голям горивен капацитет. Последните три обаче станали част от ново споразумение и заминали за Британия. Там те били наречени Бристол, Бангор и Въруик.
Военна употреба
Много скоро след влизането на САЩ във войната се оказало, че хидропланът Boeing 314 е прекалено полезен, за да стои далеч от военна служба. Четири от самолетите били мобилизирани като част от транспортния корпус на ВВС и след преработка получили означение C-98. Други били зачислени към флота. Един от все още цивилните хидроплани изпълнявал полет от Нова Каледония към Нова Зеландия, когато японците нападали Пърл Харбър.
Прибирането обратно в Щатите, пресичайки пътя на японската армада можело да бъде фатално. Затова той предприел малко околосветско пътешествие. Обратният път минал през Австралия, Ява, Сейлон, Индия, Бахрейн, Судан и Белгийско Конго, Бразилия, Тринидат преди отново да достигне до САЩ. Това било епично пътуване от 8500 мили в пълна безопасност. Този полет бил огромно изпитание за качествата на самолета и неговата издръжливост, но и екипажът демонстрирал висок професионализъм.
В бойните редици хидроплаът Boeing 314 също изпълнявал задачите си достойно. Именно на него президентът Франклин Рузвелт и премиерът Уинстън Чирчил пътували не веднъж и дваж. По време на служба били загубени 3 самолета и то при инциденти, а не при вражески атаки.
След войната
Веднага след войната останалите бройки от хидроплана Boeing 314 били върнати на Pan Am. Заменени от големи лайнери, кацащи на сушата летящите лодки продължили да обслужват предимно чартерни линии. През 1950 всички освен един били нарязани за скраб. Трите хидроплана, собственост на британците били купени от General Phoenix Corporation, но не били използвани с комерсиална цел. Благодарение на реплика, създадена от един ирлански музей феновете на авиацията все още могат да видят и да придобият представа на живо за формите и размерите на летящия гигант.
Няма коментари