Счита се, че основен принос към създаването на линейката като специализирано превозно средство е дал Д-р Доминик Жан Ларе (Dominique Jean Larrey). Въпреки това е имало и други опити.
През 15-ти век в Испания били изградени и първите полеви болници, състоящи се от палатки и снабдени с медицински и хирургични инструменти. През 1487 г. за първи път били използвани каруци за спешен транспорт на ранени испански войници по време на обсадата на Малага от католическите монарси, които воювали срещу емирството на Гранада.
За цивилни нужди спешни линейки били използвани едва след 1830 година. Реално войните са изиграли досна важна роля за развитието на медицината, особено на спешната медицина.
Др. Доминик Жан Ларе е френски военен хирург от армията на Наполеон и негов главен военен лекар. В практиката си той съзрял необходимостта от бързото пренасяне на ранените войници до операционната маса. За него големите и тежки каруци, стоящи зад войсковите части били напълно неадекватни.
Френският лекар създал по-малки и бързо подвижни каруци, които да извозват ранените, или да закарват лекарите на бойното поле, за да могат на място да окажат помощ на място на ранените. Това се счита за първият предшественик на съвременната линейка. Те били използвани за първи път през 1793 г. от Армията на Рейн (Army of the Rhine).
Впрочем Ларе въвежда за първи път и така наречения “триаж” – определяне на спешността на медецинска манипулация според тежестта на нараняванията, а не според чина.
Линейката играе важна роля и в Американската гражданска война (1861 – 1865 г.), като към всеки полк била зачислена поне една специализирана каруца за извозване на ранени. В първоначалния си вариант това били двуколки, които били в състояние да превозват двама или трима души. В практиката, обаче се оказало, че тази конструкция е прекалено слаба и в последствие били подменени с каруци на четири колела.
През 1865 г. за пръв път в историята линейката била зачислена към лечебно заведение. Това била болницата в Синсинати, Охайо и много скоро примерът бил последван и в Ню Йорк.
Медиците бързо осъзнали, че трябва да се повиши скоростта, и комфорта, с които болните биват превозвани до болниците. За целта конете стояли впрегнати в очакване на повикване, а освен това линейката разполагала и с медицинско оборудване, като шини, стомашна помпа, морфин и спирт.
Първата линейка, задвижвана с двигател се появява през февруари 1899 г. и е задвижвана от електродвигател с мощност 1.5 киловата. Тя е поръчана от болницата Michael Reese Hospital в Чикаго и е платена с дарения от местни бизнесмени.
1905 г. е годината, в която се появява за първи път линейката, задвижвана с бензин. Тя била изобретена от канадския капитан Джон Палисер и била на три колела, две от които в задната ѝ част. Всъщност това било превозно средство, което трябвало да превозва ранени войници от бойното поле, докато е под вражески обстрел. За целта била оборудвана с бронезащитни листове ламарина, които да предпазват ранениете от куршумите.
Скоро след това, през 1909 г., линейката навлиза в серийно производство. Всъщност това били линейки, които били изградени на базата на серийни автомобили от компанията James Cunningham Son & Company, която до тогава била специализирана в производството на товарни автомобили и катафалки.
Линейката носела названието Модел 774 и разполагала с четирицилиндров двигател с 32 конски сили. Линейката била с пневматични колела, електрически светлини и две седалки, а мястото за пациентите имало страничен капак.
През Първата Световна Война, благодарение на Червения кръст, започнало масовото използване на моторизирани линейки, които заменили тези, задвижвани с конска тяга.
За цивлини нужди линейките били управлявани от отделни болници, докато в някои райони, благодарение на телеграфа и телефона полицейските служби предавали съобщенията към болниците.
1866 г. пък ще остане паметна за историята, като годината, в която е извършено първото спасяване на хора по въздуха. Събитието всъщност било извършено с балон и били спасени бедстващи моряци. Четири години по-късно въздушни линейки били използвани да евакуират ранени войници от обсадения Париж.
Няколко десетилетия след това по време на Втората Световна Война отново се появили и линейки, изработени на базата на рикши. Мащабът на войната изисквал употребата на всевъзможни средства за превоз на многобройните ранени, а и липсата на основни ресурси не позволявала да се използват само автомобили.
Бойните действия по време на Виетнамската Война били в основата на използването на хеликоптерите като линейки. Американската армия създала цели групи от медицински хеликоптери за бързото отвеждане на ранените до полевите болници. Хеликоптерите от модела Н-13 Sioux са транспортирали 18 000 ранени войници по време на конфликта.
До 70-те години за основа на медицинските превозни средства служели серийни автомобили или джипове, но с увеличаване на оборудването станало ясно, че е по-добре за база да се ползват микробусите.
Няма коментари