Подводницата има всъщност дълга история, започваща още в началото на 17 век, когато холандски изобретател на име Корнелис Дребел проектира и построява потопяемо плавателно средство за английския крал Джеймс I.
Подводницата на Дребел – първата въобще
Дребел е холандски инженер и изобретател, който е най-известен с изграждането на споменатата подводница през 1620 г., но той също така е опитен гравьор и стъклар, който има значителен принос в областта на измервателните и контролните системи, оптиката и химията. Той се премества в Англия през 1604 г., където получава покровителството на крал Джеймс I и демонстрира изобретенията си пред кралския двор.
Подводницата на Дребел представлявала модифицирана дървена гребна лодка, покрита с кожа и задвижвана с гребла, които можело да се изваждат, или прибрат през дупки в кожата. Подводницата събирала до 12 души и можела да се потапя на дълбочина от около 5 м.
Подводницата на Дребел имала и подобно на шнорхел устройство, което доставяло въздух на екипажа и система от тръби и клапани, които регулирали налягането и температурата вътре в съда.
Дребел тествал изобретението си няколко пъти в река Темза между 1620 и 1624 г., привличайки вниманието на много зрители и чуждестранни дипломати.
Подводницата Turtle (Костенурката) – първата военна
Първата подводница, използвана във военни действия, е Костенурката (The Turtle), плавателен съд с формата на изправена бъчва, който можел да побере един човек. Костенурката е изобретена от Дейвид Бушнел, американски патриот, по време на Войната за независимост на САЩ.
Костенурката имала ръчно задвижвано витло и крачна помпа за контролиране на плаваемостта. Освен това подводницата разполагала със свердло и мина, която можело да бъде прикрепена към корпуса на вражески кораб.
Костенурката се опитала да атакува британски военен кораб през 1776 г., но не успяла да пробие желязната му обшивка. Костенурката по-късно е потопена от британците (през октомври 1776 г.) и окончателната й съдба е неизвестна.
Подводницата Nautilus
Подводницата, която се счита за първата наистина използваема подводница, е Nautilus. Представлява покрит с мед дървен цилиндър, построен от Робърт Фултън, американски инженер и изобретател, по време на престоя му във Франция през 1800 година.
Наутилус имала сгъваема мачта и платно за надводна навигация и ръчно задвижван винт и система от баластни резервоари за потапяне. Подводницата също имала сгъвема медна тръба, която можешла да бъде удължена над водата, за да осигури въздух.
Nautilus можела да се гмурне на дълбочина от 8 метра и да остане потопена до един час. Фултън демонстрирал изобретението си на Наполеон Бонапарт през 1800 г., но не успял да осигури подкрепата му. По-късно Nautilus е разглобена и продаден за скрап през 1814 г.
Подводницата Plongeur – първата с някакъв двигател
Историята на подводницата е завладяваща тема, която обхваща векове и континенти. Един от най-важните етапи в развитието на подводниците е въвеждането на двигателя, който позволил на подводниците да се движат по-бързо и по-далеч, без да разчитат на човешка или животинска сила.
Първата подводница с двигател е подводницата Plongeur на френския флот, пусната на вода през 1863 г. и оборудвана с бутален двигател, използващ сгъстен въздух от 23 резервоара при 180 psi (1200 kPa). Резервоарите заемали общ обем от 153 куб.м. в подводнизцата. Plongeur е проектирана от военноморските инженери Симеон Буржоа и Чарлз Брун и е дълга 45 метра и широка 3,7 метра. Тествана е на дълбочина 10 метра и е въоръжена с така наречената “прътна мина” (spar torpedo), а екипажът бил 12 души. Plongeur е революционно изобретение, което проправя пътя за по-модерни подводници в бъдещето.
Двигателят е с мощност от 60 kW (80 к.с.) и можел да придвижи подводницата на разстояние от 9 km, със скорост от 7,2 км/ч. Сгъстен въздух също бил използван и за изпразване на баластните резервоари, които имаха обем от 53 куб.м.
“Прътна мина” (spar torpedo) е военноморско оръжие, което се състои от експлозивен заряд, прикрепен към края на дълъг прът. Монтира се на съд, който трябва да удари вражеския кораб и да детонира заряда при контакт. Spar torpedo е разработено по време на Американската гражданска война (1861–1865) и е използвано от двете страни в няколко военноморски сражения. Най-известният пример за използването му е потапянето на железния кораб на Конфедерацията CSS Albemarle от парен катер на Съюза, командван от лейтенант Уилям Б. Кушинг на 27 октомври 1864 г.
Подводницата Ictineo II – първата с ДВГ
Едва през 19 век първата подводница с химически двигател е разработена от испанския писател и инженер на име Нарсис Монтуриол. Той проектирал и построил две дървени подводници, наречени Ictineo I и Ictineo II, които използвали химически реакции за производство на кислород и енергия.
Подводницата Ictineo II, е пусната на вода през 1864 г., и е оборудвана с бензинов двигател, който можел да я задвижва със скорост от 3 възела на повърхността. Това прави Ictineo II първата подводница, която използва двигател с вътрешно горене въобще. По-късно, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, няколко страни експериментират с парни подводници, като тези, проектирани от Джордж Гарет и Торстен Норденфелт, или дизелово-електрически подводници, като германската Forelle, която е продадена на Русия по време на Руско-японската война.
Подводницата USS Nautilus – първата с ядрен реактор
Подводницата при която за първи път е използван ядрен реактор за задвижване е USS Nautilus (SSN-571), която е пусната на вода през 1954 г. и влиза в експлоатация през 1955 г. Това е първата в света ядрена подводница и първата подводница, която извършва подводно плекосяване на Северния полюс на 3 Август 1958 г.
Подводницата USS Nautilus използва реактор с вода под налягане (PWR), който се основава на прототип на реактор (S1W), построен в Националната инженерна лаборатория на Айдахо. Ядреният реактор дал на USS Nautilus значително предимство пред конвенционалните подводници, тъй като можел да осигурява висока скороста и да остане потопен за дълги периоди без зареждане с гориво или презареждане на батерии.
Първата руска подводница с ядрен реактор е K-3, която принадлежи към класа на проект 658, известен също като клас November по класификацията на НАТО или клас Кит по съветската. K-3 е пусната на вода през 1957 г. и става първата съветска атомна подводница с ядрено задвижване. Задвижвана е от два реактора VM-A 70, по 70 MW всеки и парогенератори.
K-3 е оборудвана с ядрени балистични ракети, по-специално R-13 SLBM, което й дава стратегическо предимство пред конвенционалните подводници. K-3 има история изпълнена с аварии и неизправности, включително пожар през 1967 г., който убива 39 членове на екипажа.
Няма коментари