Нямаше да говорим за конструкцията на автомобилната гума без изобретяването на колелото някъде през IV в. пр.н.е. в Месопотамия. Това е едно от откритията дали най-голям тласък на техниката. Векове след това се случва едно събитие, което подобрява значително свойствата на ходовите колела.
През 1846 г. шотландският изобретател Робърт Уилям Томсън създава първия патент за пневматична гума, като подробно описва материалите и конструкцията. Неговата гума се състои от две части – камера и обшивка. След смърта му обаче изобретението му е забравено. През 1888 г. друг шотландец наречен Джон Бойд Дънлоп решава да постави на колелата на велосипеда на своя син широк маркуч и да го надуе със сгъстен въздух. Той също патентова идеята си и в последствие започва бизнес с производство на велосипедни гуми.
С напредване на времето обаче гумите започват да се поставят и на все по-големи превозни средства, което променя сериозно формата и конструкцията им. Пневматичните гуми са въведени в автомобилостроенето през 1895 г. Съвременната автомобилна гума представлява сложно и технологично изделие. Производството на гуми се отнася към химическата индустрия. Гумите трябва да одговарят на редица изисквания за надеждност, товароносимост, скорост на движение, сцепление, комфорт и др.
Елементи на автомобилната гума
Независимо от предназначението си гумите притежават основни елементи, които са неизменна част от тяхната конструкция. Следете номерацията на заглавната снимка.
1. Протектор
Това е така наречният грайфер. Той има за цел да осигурява сцеплението, като притежава определена шарка, съобразена с условията, за които е предназначена автомобилната гума. При различните гуми протекторът може да бъде симетричен или асиметричен. Асиметричният профил поражда по-малко шум при движение и гумите с този профил са по-тихи. Когато се монтират трябва да се внимава коя страна е отвън и коя отвътре. При тези със симетричен профил трябва дасе внимава с посоката на въртене на гумата.
2. Раменен блок
Това е преходът от протектора към бордовете на гумата.
3. Каркас
Това е корпусът на автомобилната гума. Представлява слой, който се състои от фини влакна и осигурява връзката между всички останали слоеве на гумата. Може да е изграден от текстил, метал, стъклени нишки. Броят на влакната е около 1400 като всяко едно от тях издържа до поне 15 кг. усилие.
4. Страничен борд
Има за задача да държи автомобилната гума. При Run flat гумите този елемент е подсилен и при спадане на налягането в гумата не ѝ подволява да се смачка, като автомобилът може да продължи да се движи без да се изгуби управляемостта. Освен това предпазва каркаса от удари на гумата в бордюри и камъни.
5. Подпротекторен слой
Има за задача да поддържа протектора на автомобилната гума. Обикновенно е изработен от стоманени нишки, но при гумите с повишено качество може да се използва синтетично влакно, стъклени нишки и дори кевлар, както и комбинация от различни материали. Неговите нишки се поставят напречно на каркаса и не позволяват разтягането му в следствие на центробежните сили при въртенето.
6. Усилен пояс
Поставя се под Раменния блок.
7. Обръч
Този елемент придава твърдост на монтажния диаметър на автомобилната гума и благодарение на него гумата може да се задържи върху джантата. Изработва се от стомана.
8. Пета на борда
Осигурява по-плътното и стабилно прилягане на гумата към джантата. Освен това предава задвижващи и спирачни усиля от джантата към гумата.
9. Херметизиращ слой
Важен е за безкамерните гуми, като не позволява на сгъстения въздух да напусне гумата. С течение на времето остарява и в даден момент автомобилната гума започва да изпуска въздух. Обикновенно се състои от синтетичен каучук.
Видове автомобилни гуми
Според сезона за който са подходящи са:
Зимни гуми
Състоят се от по-мека каучукова смес, благодарение на която остават еластични при по-ниски температури. Употребата им е препоръчителна при температури под 7 °C. Освен това те притежават и различен протектор, който се характеризира с наличието на малки процепи, наречени ламели. С помощта на ламелите автомобилната гума има по добро сцепление върху лед и особено върху сняг.
Летни гуми
Те са предназначени за движение при по-високи температури. Те нямат ламели в грайфера, но за сметка на това имат характерни канали, благодарение на които при търкалянето си изтласкват водата настрани исамата гума стъпва по-сигурно на пътя.
Всесезонни гуми
В последно време стават все по-популярни особено в държавите, където няма голяма разлика между зимните и летните температури. Те представляват комбинация от качествата на зимните и летните гуми, като използването им е оправдано най-вече от икономическа гледна точка. Определено този тип гуми представляват компромис. Материалът за истинска всесезонна гума следва да се втвърдява при високи температури и да омеква при пожаване на градусите.
Според конструкцията гумите се делят на два вида:
Диагонални
При тях има два слоя на каркаса, които са поставени под ъгъл един спрямо друг. Те вече почти не се използват при автомобилите, защото при тях се повишава вътрешното триене от деформацията на автомобилната гума при контакта с пътя и температурата им се повишава силно, което води да разрушаване на самата гума.
Радиални
Имат само един слой каркас, който преминава радиално спрямо гумата. Освен, че имат много по-дълъг живот от диагоналните при тях комфортът и стабилността са значително по-високи.
Според вида на борда:
Нископрофилни
Осигуряват по-добра стабилност на автомобила, защото бордът се деформира по-малко и автомобилната гума има по-малко странично увличане. Подходящи са за движение при високи скорости.
Високопрофилни
Имат влошени свойства при високи скорости, но се отличават с по-висок комфорт и по-висока издръжливост на удари. Подходящи са за автомобили с повишена проходимост.
Няма коментари