Малкият армейски вседеход НАМИ–032

Малкият армейски вседеход НАМИ–032 е създаден като машина за евакуиране на ранени от бойното поле. Той трябвало да бъде амфибия с предаване 4х4. Съветското командване през 1956 възлага конструирането на специален автомобил, който да изпълнява тази задача.

През 1956 г. констуркторът Ю. А. Долматовский все още разработва своя микролитражен автомобил със задноразположен двигател – Белка, като била възложена задачата за конструиране на нов санитарен автомобил за нуждите на армията. Мястото му обаче много бързо било заменено от бившия главен инженер на московския завод ЗИС Б. М. Фитерман. Той бил избран заради постиженията му в разработките на автомобили със задвижване 4х4.

Задание

През октомври същата година била одобрена концепцията за малкият армейски вседеход НАМИ–032, предложена от екипа на Фитерман. През декември бил създаден и дървен макет на машината. Идеята на създателите била за плаващ автомобил с ниска каросерия, пълноприводно задвижване, независимо окачване на всички колела и предноразположен двигател. Било предвидено колелата на машината да не са с голям диаметър, а просветът да се подобри чрез използване на колесни редуктори, като трябвало да достига поне до 30 см. при минимална обща височина от 70 см.

Каросерията на автомобила трябвало да бъде изцяло метална и в нея трябвало да се съберат две надлъжни носилки или шестима седнали войници. За изтегляне на носилки и мали лодки, била предвидена малка лебедка. Максиманата скорост  трябвало да бъде 70 км/ч. Конструкторите сметнали за необходимо да разработят управлението така, че водачът да има пълен контрол не само като е седнал зад волана, но и когато върви или пълзи до автомобила. Това хрумване обаче отпаднало, защото заради по-добра стабилност при плаване органите за управление следвало да бъдат разположени в средата на автомобила.

Конструиране

Малкият армейски вседеход НАМИ–032 било предвидено да се произвежда в Ирбитския мотоциклетен завод. Преди това обаче не съществувал подобен автомобил и практически проектирането започнало на празен лист. За предшественик можел да се счита моделът НАМИ – 031. Той разполагал със задноразположен двуцилиндров боксеров двигател с въздушно охлаждане и мощност 13,5 к.с. Първият прототип на малкия армейски вседеход НАМИ–032 бил построен през 1957 г. като корпусът му бил изработен от стъклопласт, обезпечавайки плаваемостта му. Той използвал по-мощен двигател, който развивал 21 к.с. и разполагал четиристепенна предавателна кутия и хидравлични спирачки. Междуосието било 1,8 м. а воланът бил поставен на обичайното място от лявата страна. Машината получила обозначението товаро пътнически експериментален автомобил НАМИ – 049.

Но тази модификация на малкия армейски вседеход НАМИ–032 не бил одобрена. Превозното средство, което напълно покривало изискванията на военните за армейска минейка била модификацията НАМИ – 032М. При нея воланът бил разположен в средата, а малко зад водача, леко изтеглени назад били разположени още две седалки, като в най-задната част напречно на каросерията била поставена носилка. Отстрани на автомобила били закрепени метални рампи, които при нужда да се поставят под колелата, за да подпомогнат излизането му от водата. На предния капак бил поставен вертикален прът, който да поддържа волана. Собственото тегло на амфибията било 650 кг., докато полезният товар възлизал на 500 кг. Дължината била 3,3 м. а следата 1,3 м. Можело да му се закачва и ремарке с тегло 500 кг. Колелата били 13 цолови. Максималната му скорост достигала до 60 км/ч и можела да изминава с едно зареждане 250 км.

Изпитания

Малкият армейски вседеход НАМИ–032 бил подложен на продължителни тестове до февруари 1959 г. и през този период били открити множество недостатъци. Конструкторите се заели да отстранят проблемните места. Обновеният автомобил бил представен на военните през април 1960 г. и отново петърпял пълен провал. Мащината трябвало да покаже възможностите си за движение в сняг, но с навлизането с преспите затънала и не могла да продължи. Комисията се състояла от висши офицери от всички родове войски, които при гледката на затъналия автомобил просто си тругнали от полигона.

През 1961 г. малкият армейски вседеход НАМИ–032 получил модификацията НАМИ – 032С. Тя се отличавала по хоризонталната ос на волана, клиновидна предница, с външно поставени фарове и 15-цолови колела. Дори имало предложение да се поставят ски на мястото на предните колала и да се монтират по-широки гуми, за да се намали контактното налягане и така автомобилът да може да се движи в дълбок сняг. Но съвсем разбираемо козметичните промени не могли да компенсират слабия и ненадежден двигател и други сериозни технически проблеми.

За да не остави черно петно в историята на съветското автомобилостроене, през 1962 г. цялата документация по проекта била предоставена на Запорожкия завод, където се разчитало, че ще се разработи успешен модел, който да влезе в масово производство. Така там били конструирани три серии с по-мощни двигатели и други подобрения, носещи означението ЗАЗ – 967.

Камиони и вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *