Кариесът е инфекциозно заболяване, което засяга твърдите зъбни тъкани. Те (зъбните тъкани) се атакуват от бактериите, намиращи се в храната, която се консумира и това е причината за развитието на кариес. Бактериите, които са се зародили, се отлагат в зъбната плака. Те отделят киселини в резултат на разграждането на въглехидратите от храната и по този начин понижават Ph-то на устната кухина, тоест средата става по-кисела. Това кара зъбите да отделят повече калций, за да неутрализират киселиността.
По този начин зъбната структура става крехка, мека и се появяват микро кухини-пукнатини. Бактериите навлизат в тези кухини, извлича минералите от зъба, извършва се така наречаната деминерализация и зъбът губи своята защита и се заражда кариесът.
Симптоми
Кариесът има симптоми. Неговата симптоматика е разнообразна и зависи от стадия на протичането. Може да се говори за задължителни симптоми и разбира се субективни. Към задължителната симптоматика се отнася следното – поява на тъмни петна по емайла за зъба, появяват се неравности. Тези неравности невинаги са видими с просто око. Тяхното изследване се извършва от лекаря по дентална медицина, плъзгайки сондата по повърхността на зъба и ако има задържане, неравността е доказана. Субективните сиптоми са разбира се болка, лош дъх, кървене, изтръпване и др.
Развитие на заболяването
Кариесът е заболяване, което обхаваща всички възрастови групи и всички зъби (млечни и постоянни). За неговото протичане е необходимо време, не се развива мигновено. Патологията се изразява в разрушаването, деструкцията на зъбните тъкани. Първоначално се появява бяло петно, което няма симптоми, не предизвиква болка. До този момент процесът е обратим и с навременно взети мерки, петното бива третирано и изчезва.
Следващият стадий започва с извличане на калциевите йони от повърхностния слой на зъба – емайла, появяват се тъмни, кафяви петна и се усеща болка при различни химични и физични дразнение (например – топло, студено, консумация на сладко, при натиск на зъба).
Ако процесът на разрушаване не бъде стопиран, той продължава и засяга следващия слой на зъба – дентина. Дентинът се характеризира с това, че е по-мек и кариезното заболяване бързо обхваща неговата органична и неорганична материя. Ако не бъдат взети мерки кариесът се превръща в пулпит. Заболяване, което е достигнало и до нервите на зъба.
Класификация
Кариесът, кариозното заболяване, или казано по друг начин кариозните лезии могат да засягат всички повърхности и да навлизат в различна дълбочина на зъба. Поради тази причина, кариесът може да бъде класифициран като повърхностен, среден и дълбок. Това се изчислява като се определи колко дълбоко е достигнала лезията и колко близо е тя до зъбната пулпа (сърцевината на зъба).
Съществува и друга класификация на зъбния кариес, а именно – първичен (засегната е за първи път здрава зъбна тъкан), вторичен – развива се кариес от вече съществуваща пломба и рецидивиращ – появяващ се при недобре почистен първичен кариес.
Съществува и друго разделение на кариес и то е според неговото протичане – остър и хроничен. Като цяло съществуват много обширни и различни класификации на кариеса. Те са съобразени са с неговото клинично протичане и това каква част от зъбните тъкани са заразени.
Диагностика на кариеса
Най-разпространеният подход за ранна диагностика е пациентът сам да се наблюдава и да посещава поне три пъти в годината своя лекар по дентална медицина за профилактичен преглед. А именно по време на клиничния преглед се осъществява и следващата по етапност диагностика. С напредването на медицината кариесът се доказва по много и различни начини. Съществуват рентгенови апарати, лазери, апарати с електрическо съпротивление. Всички тези методи помагат на лекари по дентална медицина бързо и лесно да диагностицират кариеса.
Лечение на кариеса
След като кариесът е открит и доказан трябва да се премине към неговото отстраняване и лечение. Ако кариесът е ранно диагностициран, може да се третира медикаментозно, да се обърне внимание на личната, устна хигиена на пациента, да се посъветва да огранични захарите. Именно захарите в храната са енергията, от която имат нужда бактериите да се развиват и да разрушават зъбните тъкани.
Към медикаментозното лечение на кариес е добре да се включат различни препарати, съдържащи в себе си калций, магнезий, флуор, вещества, които спомагат зъбната тъкан да се реминерализира.
Разбира се най-сигурният и ефикасен метод за лечение на кариес е неговото обтуриране или казано по друг начин, поставяне на пломба. Засегнатият зъб се почиства добре, от всички негови заболели тъкани се отстранява кариозната маса, оформя се кавитет (дупка), който се запълва с фотополимер (поставя се пломбата). Зъбът е запечатан и излекуван от кариес.
Превенция
Кариесът е инфекциозното заболяване, което е най-силно разпространено по цял свят, няма ограничение във възрастовите граници на поява. Поради тези причини профилактиката е много важна. Необходимо е да се започне още в ранна детска възраст, да се ограничи приема на захари, да се създадат правилни навици за перфектна устна хигиена и разбира се системни профилактични прегледи при денталните лекари.
Няма коментари