Опитният вседеход ЗИЛ 136 е разработка за която никога не се е предвиждало да влезе в серийно производство, а само да послужи като мобилна лаборатория за събиране на данни, които да помогнат на съветските инженери за развитие на следващо поколение високопроходими машини в с редата на 50-те години.
Концепция
В началото опитният вседеход ЗИЛ 136 бил известен като образец №3. Конструкторите заложили на конфигурация с три оси и големи колела. Смятало се, че така автомобилът ще може да преодолява всякакви терени при всякакви атмосферни условия. Тази концепция представлявала голям интерес и за военните, които подкрепили проекта.
Разработката започнала в завода ЗИС, а малко преди създаването на самия опитен автомобил през 1956 г. била прехвърлена към завода ЗИЛ, където получава названието ЗИЛ – 136. Това означение обаче до исвестна степен е объркващо, защото през 1958 г. заводът ЗИЛ заедно с НАМИ започнал работа по нов дизелов двигател, който по неясна причина също бил наречен ЗИЛ – 136. Двете разработки обаче по никакъв начин не били свързани помежду си. След време започва серийното производство на дизеловия камион ЗИЛ-136И, който се явявал модификация на ЗИЛ-130, чиито дизелови версии до тагава били обурудвани с британски двигатели.
Конструкция
Опитният вседеход ЗИЛ 136 трябвало да може да се движи през сняг и кал. За улесняване на разработката конструкторите решили да комбинират различни, вече доказали се възли и агрегати. Трансмисията трябвало да бъде опростена и олекотена, но също така да предлага всички необходими функции. Носещата рама била стоманена, а горната част на корпуса била изработена от алуминий, докато долната била от неръждаема стомана.
Тъй като обшивката била нитована, за уплътняването на фугите и нитовете била използвана специална водоустойчива паста. Листовете ламарина били поставени под лек наклон и придавали ръбата форма на вседехода. В предната част била разположена кабината на екипажа. Кабината била просторна, като в лявата част, непосредствено зад седалката на водача била и врата за достъп в кабината. Тя била поставена високо, за да не прониква вода при плуване. За наблюдение и аварийно напускане на кабината бил предвиден люк в горната част.
Двигател и трансмисия
Двигателят и трансмисията заемали средната и задната част. Опитният вседеход ЗИЛ 136 се задвижвал от бензинов двигател ЗИС-110, работещ и в едноименната лимузина. Той имал работен обем 6 литра и мощност от 140 к.с. Предавателната кутия била механична от същия автомобил и разполагала с три предавки. Ауспухът бил изведен от лявата страна корпуса и шумозаглушителят бил разположен под стъклата.
Разпределенито на мощността при този автомобил не било решено по класическата схема с разделяне по мостове, а чрез разделяне на два потока – ляв и десен. Така схемата била допълнително опростена, като се избягва употребата на излишно сложни диференциали, разпределителни кутии и редуктори.
Опитният вседеход ЗИЛ 136 имал твърд мост взаимстван от серийна машина. Той задвижвал директно водещите колела и бил допълнен с конусни редуктори, които отвеждали движението посредством карданни валове към колелата в средната и в задната част на автомобила. Карданни валове задвижвали и винтове за движение във вода, благодарение на които опитният вседеход ЗИЛ 136 се превръщал в пълноценна амфибия. Всички шест колела били задвижващи, и били оборудвани със спирачки.
Изключително странен е фактът, че опитният вседеход ЗИЛ 136 изобщо нямал окачване. За повишаване на маневреността завиващи били колелата на предната и задната ос, като връзката между тях била напълно механична така минималният радиус на завоя бил 14 м. Кормилното управление разполагало с хидроусилвател, като значителна част от кормилната система била взета също от ЗИС 110 .
С размерите си: дължина 6,2 м, широчина до 2,7м. и височина до 2,4 м. в зависимост от поставените гуми, опитният вседеход ЗИЛ 136 се причислявал към средно големите вседеходи. Собствено тегло 5250 кг.
В схемата на изпитанията влизали и опити с различни видове колела, като размери и конструкция. Всички колела били свързани със система за регулиране на налягането.
Изпитания
През лятото на 1956 г. започват и изпитанията на опитния вседеход ЗИЛ 136. Още първите километри по шосе показали редица недостатъци в конструкцията. Оказало се, че в кормилната уредба съществуват големи хлабини. Излизайки извън пътя обаче автомобилът показал още по-голям недостатък. Оказало се, че поради липса на блокировка на единствения диференциал при движение по пухкав сняг и при забоксуване на колелата от едната страна движението не можело да се прехвърли към другата страна, но този проблем липсвал при движение по утъпкан сняг. Благодарение на променливото налягане на гумите успявал да преодолее преспи с височина 2 метра.
За една година обаче били събрани всички необходими данни и изпитанията приключили. Единственият прототип бил разглобен и предаден за скрап като ненужен.
Няма коментари