Калните вулкани са геоложки феномен, който възниква, когато наляганията дълбоко в Земята предизвикват изхвърляне на кал, газове и течности (като например кисела вода), на повърхността. Изригванията са причинени от тектоничните сили на Земята или от просмукването на утайките на делтите на големите реки.
Калните вулкани най-често се появяват в зоните на субдукция, когато една от тектоничните плочи на земята влиза под друга, което я кара да потъне поради гравитацията в техните допирни точки.
Изригванията на вулкани от кал обикновено отделят газове: най-вече големи количества метан и по-малки количества азот и въглероден диоксид. Вулканът от кал може да има формата на хълм или могила и се различава от традиционните магматични вулкани, тъй като не образува лава, или пепел.
Формиране
Няколко са геоложките процеси, които могат да причинят образуването на кални вулкани. Някои от тях са естествени, а някои са провокирани от човека. Вулкани от кал могат да се задействат например чрез добив или сондажи за газ, което създава подземни разломи.
Други вулкани са създадени в следствие активността на горещи извори, където големи количества газ и малки количества вода реагират химически с околните скали и образуват вряща кал. Има два основни типа – “гърне с каша” (вряща кал, която разяжда парчета от околната скала) и “гърне с боя” (вряща кал, която е оцветена в жълто, зелено или синьо от минерали от околните скали).
Когато почвата дълбоко в Земята се разхлаби в процес, наречен декомпозиция, газовете се създават с по-висока от нормалното скорост. Тези газове карат калта да придобие плаваемост, тъй като в калта има по-голямо налягане, отколкото извън формиращия се вулкан от кал.
Когато се появят тези условия калта изтича от Земята чрез отвори и фрактури. Калните вулкани могат да бъдат с размери от само 1 или 2 метра високи и 1 или 2 метра широки, до 700 метра високи и 10 километра широки. По-малките понякога се наричат саксии с кал.
След изригването калните вулкани имат форми и вид подобни на конвенционалните, но са със значително по-малки размери.
Къде се срещат най-често калните вулкани?
Азербайджан е страната с най-голям брой кални вулкани в света. С общо най-малко 400, Азербайджан е дом на една трета от калните вулкани в света. Двата най-големи кални вулкана в Азербайджан са Турагай (Turaghai) и Боюк Ханизадаг (Boyuk Khanizadagh).
Най-големият кал вулкан в света обаче е калният поток Сидоарджо (Sidoarjo), разположен в Луси, Индонезия, който е с височина 700 м и ширина 9600м. Този вулкан бълва кал от май 2006 г., когато убива 14 души и принуждава 25 000 жители да се преселят.
Учените прогнозират, че калният поток Сидоарджо ще продължи 25 години и смятат, че може да е бил предизвикан от земетресение с магнитуд 6,3 по скалата и епицентър на 280 км. оттам километра, което е регистрирано два дни преди първото изригване на калния вулкан.
Други големи и забележителни кални вулкани са El Totumo в Колумбия, с височина 50 метра, и вулканът от кал Chandragup в Пакистан, с кратер широк 140 м. Тринидад и Тобаго, Костенурните острови във Филипините, Калифорния и Източна Венецуела са други страни или региони с кални вулкани.
Кални вулкани има и на дъното на морета и океани.
Калните вулкани на морското дъно също са широко разпространени и са идентифицирани в много региони по света. Според някои оценки има повече от 1000 кални вулкана на сушата и нарастващ брой подводни, на дълбочина между 200 и 4000 метра. Някои от най-известните примери включват:
- Калният вулкан Haakon Mosby, разположен на около 1250 метра дълбочина в Баренцово море, близо до Норвегия. Има диаметър около 1 километър и височина около 10 метра. Това е един от най-активните и проучени кални вулкани на морското дъно, излъчващ около 3 тона метан на ден и приютяващ разнообразна общност от микроорганизми и животни, които процъфтяват от химическата енергия от окислението на метана.
- Каспийско море, което има най-гъстото разпространение на кални вулкани навсякъде по света, както на сушата, така и под водата, като само теди пъд въда са около 140. Каспийско море е център за проучване на нефт и газ, а калните вулкани представляват потенциална опасност за сондажните операции. Един от най-големите подводни кални вулкани в този регион се нарича неофициално Деде Горгуд, и има диаметър около 10 километра и височина около 700 метра.
- Мексиканският залив, който е друга гореща точка за проучване и производство на нефт и газ, както и за кални вулкани. Един от най-зрелищните примери е Асфалтовият вулкан, който се намира на около 3000 метра дълбочина и е с диаметър около 1,5 километра. Той изригва не само кал и газ, но и асфалт, който образува твърди буци или тече по морското дъно. Асфалтът осигурява местообитание за специализирани бактерии и червеи, които могат да го разграждат.
Влияние на калните вулкани върху околната среда
Калните вулкани имат значително влияние върху околната среда, както на местно, така и на глобално ниво. На местно ниво, те могат да променят релефа, да замърсят водата и почвата, да унищожат растителността и животните, да предизвикат пожари или експлозии.
На глобално ниво, те могат да влияят на климата, като изпускат газове с парников ефект, като метан или въглероден диоксид, или като абсорбират тези газове чрез химични реакции.
Калните вулкани също така могат да създават нови екосистеми, като предоставят топлина и храна за различни видове бактерии, червеи, ракообразни и риби.
Няма коментари