Самолетът Gee Bee Model R бил специално разработен за състезателни цели от фирмата Granville Brothers Aircraft, базирана в Спрингфилд, Масачузетс. Собственици на фирмата всъщност били петима братя от фермерски регион, които изпитвали огромна страст към авионадпреварите, и първоначално започнали да се занимават с поправки на самолети.
Конструкция
През 1932 г. моделите Gee Bee R-1 и R-2 били създадени на базата на спечелилия купата Thompson модел Gee Bee Model Z. Външният вид на самолета може да изглеждал смехотворно, но бил плод на детайлни изпитания в аеродинамичен тунел. Двигателят бил монтиран в предната част, а там самолетът бил най-широк, като широчината на фюзелажа значително надминавала тази двигателя.
Самолетът Gee Bee имал пилотска кабина изтеглена силно назад, точно пред вертикалния стабилизатор, катао идеята на кострукторите била да се осигури максимално добра видимост на летеца при изпълнение на всякакви лупинги. В действителност обаче за пилота било много трудно да наблюдава пистата при излитане и кацане.
В кабината се влизало не по обичайния начин – през отварящ са фанар, а през неголям люк от дясната страна до кабината.
Самолетът Gee Bee трябвало да участва главно в състезания между пилони, като крилата с малка площ и ниското тегло му позволявали много лесно да изпълнява фигура нож, тоест да се завърта на 90 градуса, което било особено подходящо за този тип състезания.
Самолетът Gee Be имал конструкция от заварени тръби, като за придаване на аеродинамичната форма били използвани и дървени ребра. Обшивката била изградена от дуралуминиеви листове ламарина. Колесниците били неприбираеми, което се компенсирало от големи обтекатели на колелата и основните стойки.
Самолетът Gee Bee бил с изключително малки размери. Дължината му била 5,38 м при диаметър на корпуса 1,55м, размахът на крилото бил 7,62 м, а височината едва 2,48 м. Празен тежал едва 834 кг, а с гориво и пилот на борда теглото му достигало 1095 кг.
Самолетът Gee Bee се задвижвал от могъщия звездообразен двигател Pratt & Whitney R 1340 Wasp с девет цилиндъра, въздушно охлаждане и работен обем от 22 литра, като мощността му възлизала на 800 к.с. С този агрегат максималната скорост възлизала на 474 км/ч, а с едно зареждане можел да измине 1488 км.
Вариантът R-1 бил по-маневрен и можел да лети на по-къси растояния, докато R-2 бил разработен за по-висока скорост и да изминава по-дълги разстояния.
Мощният двигател обаче бил предвиден само за модела R-1, докато на модела R-2 бил поставен двигател с 535 к.с., за да изразходва по-малко гориво като презарежда по-рядко, с което разполагал и с резервоар от 1212 литра при само 606 за R-1. Витлото и при драта самолета било двулопатно. Излитането с тези самолети ставало на много къси писти.
Приложение
Двата построени самолета претърпели няколко катастрофи, след които били поправяни и политали отново.
Самолетът Gee Bee R-1 печели състезанието Thompson Trophy Race през 1932 г. Тогава пилот е Джими Дулитъл, който поставя и нов световен рекорд за скорост, постигнат със самолет, който каца на земя – 476 км/ч. Преди това хидроплани вече са достигали 700 км/ч.
Летецът бил силно впечателен от качествата на самолета и го определил като префектен във всяко едно отношение. Но спортните самолети били традиционно опасни като през 1933 пилотът Ръсел Бордман загинал при неуспешен опит за излитане по време на състезанието Bendix Trophy Race с модела R-2.
При вариантът R-2 било поставено ново крило със задкрилки, за да се намали разстоянието за кацане. През 1933 г. фюзелажът на модела R-1 бил удължен с 18 инча.
Самолетът Gee Bee доставял наслада с изпълненията си на хиляди авиационни любители през 30-те години, но бил много опасен в ръцете на неопитни пилоти, както за самите тях, така и за публиката на земята. Според някои експерти самолетите били добре проектирани, но лошо изработени.
Въпреки всички недостатъци нетрадиционната форма на на Gee Bee пленявала любителите на авиацията и поради тази причина през годините били изработени редица летящи и нелетящи реплики.
Няма коментари