Колонизирането на Меркурий

81 / 100

Колонизирането на Меркурий е тема, която рядко се дискутира на фона на всеобщата обсесия към колонизирането на Марс. На пръв поглед това изглежда съвсем оправдано предвид характеристиките на Меркурий, но дали това е съвсем така?

Към настоящия момент само два космически кораба са посетили Меркурий. Първият – Mariner 10 (НАСА), провежда през 1974 г. поредица от прелитания покрай Меркурий, но те покриват  само осветената половина на планетата. Космическият кораб Messenger (НАСА), от друга страна, първо също извършва прелитания, но след това влиза в орбита на Меркурий и през март 2013 г. са изпратени изображения позволяващи на учените напълно да картографират планетата за първи път.

Преди да продължим с колонизирането на Меркурий, малко общи данни

  • Разстояние от Слънцето: 47 000 000 – 70 000 000 км
  • Разстояние от Земята:  77 000 000 – 222 000 000 км
  • Диаметър: 4880 км (38% от земния)
  • Наклон на оста: 0.034°
  • Маса: 3.3 x 1023 кг (5.5% от земната)
  • Площ: 75 000 000 кв.км. (10% от земната)
  • Гравитация: 0.38 g (3.7 m/s²)
  • Ден (Завъртане около оста си): 58 дни 15 ч. 30 мин. (земни)
  • Ден (цикъл на заставането на Слънцето в същата позиция): 176 дни (земни)
  • Година (времето за извършване на един оборот спрямо Слънцето): 87.97 дни (земни)
  • Макс. температура: 430°C
  • Мин. температура: -180°C

Как би изглеждало колонизирането на Меркурий

Според снимките от Messenger, има воден лед на полюсите си, които са в постоянен мрак. Извличането на този лед би подобрило възможностите за живот, но създаването на бази на полюсите не би било лесно. Причините за това са постоянната тъмнина, поради почти никаквия наклон на оста, както и екстремно ниските температури достигащи до около -180°C. В осветената част дневните температурите достигат 430°C, докато нощните температури могат да паднат до стойности като тези на полюсите.

Вулкани на Меркурий, снимка НАСА
Вулкани на Меркурий, снимка НАСА

Слънцето визуално изглежда 2.5 пъти по-голямо отколкото видяно от Земята, а небето е абсолютно черно поради пълната липса на атмосфера, която да пречупва и отразява светлината в различни спектри.

Движението на Слънцето в небето на Меркурий е освен дълго (176 дни) и доста странно. Слънцето започва да изгрява след което спира и след известно време започва да се движи в обратна посока. След известно време продължава по първоначалния си път и накрая залязва.

Една евентуална възможност за колонизирането на Меркурий е построяване на база в близост до границата на тъмнината недалеч от полюсите, което би дало възможност да се разгънат на разстояние както соларни панели, така и охладителни радиатори.

Друга разглеждана възможност е да се построи база под земята в естествени тунели от някогашната лава. Това би дало защита както от слънчевата радиация, така и от екстремните температури. Този подход обаче също не е безопасен и безпроблемен, тъй като на Меркурий има земетресения, породени от сили свиващи планетата и не е ясно доколко стабилни биха били тръбите от лава.

Трета възможност за колонизирането на Меркурий е построяването на база, която се движи със скоростта на слънцето и така остава винаги в полусянка в граничната област между светла и тъмна част.

Ползи от колонизирането на Меркурий

Меркурий е съставен от 70% метали, докато при Земята те са около 40%. Нещо повече, Меркурий има голямо ядро ​​състоящо се от желязо и никел и представляващо 42% от неговия обем. За сравнение, ядрото на Земята представлява само 17% от обема си. Ако се развие добиване на полезни изкопаеми, биха могли да се произвеждат достатъчно минерални ресурси, които биха могли да стигнат на човечеството за неопределено време.

Меркурий - слоевеБлизостта му до слънцето дава възможност за производство на огромни количества енергия. Тя може освен да се използва на самия Меркурий, да бъде предавана  на други планети в Слънчевата система, като се използват серия от трансферни станции, разположени в точките на Лагранж.

Меркурий достига най-близката си точка до Земята на всеки 116 дни, което е значително по-кратко от съответното време при Венера, или Марс. При последните това става на всеки 1.6 години и 26 месеца съответно.

Днешните технологии обаче не ни позволяват да направим дори и първата стъпка към колонизирането на Меркурий. Ще е необходим голям брой кораби, които да закарат хора и оборудване, както и да поддържат живота им там до построяването на самоосигуряваща се система.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *