Колоосите са основният елемент на подвижния релсов състав в железниците. В най-общи линии представляват вал, за който са закрепени колела.
Заради спецификата на движение на подвижния железопътен състав колоосите трябва да отговарят на редица изисквания за здравина, размери и компановка. Те могат да бъдат много видове, като се разделят в следните категории:
Според задвижването:
Двигателни – предават въртящ момент от силовия агрегат. Могат да имат задвижващо зъбно колело или кривошип при конфигурация с щангово задвижване.
Свободни – не предават въртящ момент, но за тях може да бъде запредован спирачен диск в зависимост от спирачната система на вагона или локомотива.
Според вида на колелата
Бандажни – Колелата са двуделни и се състоят от основна част – диск и външна част, наречена бандаж. Външната част на бандажа контактува с релсовия път и осигурява сигурното движение на подвижния състав. При износването на профила на колелото може да се подменя само бандажа, което значително намалява разходите за поддръжка на колоосите. Но поради риск от приплъзване между бандажа и диска този тип колела не са подходящи за влакове, които се движат с висока скорост. В миналото подобни колела са причината за редица влакови катастрофи.
Безбандажни колела – те са монолитни и при износване на профила се подменя цялата колоос. Това значително повишава разходите, но надеждността е много по-голяма.
Спицови колела – те са лети и винаги са с бандаж.
Дискови с S-образна форма – предимно са валцувани и много рядко лети. Профилът им е с S-образно сечение, което придава допълнителна здравина на колелото.
Монолитни – те са само валцувани.
При колоосите за трамваи и метро-влакове могат да се поставят и демпферни колела, които да погасяват вибрациите и да намаляват шума на подвижния състав.
Как се произвеждат
Тъй като колоосите са много отговорни елементи тяхното производство е и много сложен процес. Една колоос може да се сглоби само от новоизработени елементи – вал и колела, докато бандажите могат да се подменят с нови в процеса на експлоатация. За да се гарантира качествената сглобка на колоосите, отделните елементи се изработват с висока прецизност от висококачествени стомани. Елементите се проверяват и за цепнатини и шупли, преди да бъдат предадени за сглобяване. Самото сглобяване се извършва на специални машини, които запресоват колелата за основния вал, като постоянно измерват усилието, което прилагат и изготвят диаграма, която се анализира и при незадоволителен резултат изделието не се допуска до експлоатация.
В процеса на експлотация колоосите получават индивидуален номер, който се записва в техническия паспорт на конкретната колоос. Освен това в него се отразяват всички технически проверки, профилактики и преработки.
Устройство на колоосите
Най-важната част от профила на колелото е тази част, която контактува с релсата. Тя се състои от реборд и диаметър на търкаляне. В процеса на експлоатация този профил се износва и периодично трябва да бъде проверяван, като при установяване на отклонения колелото се стругова на по-малък диаметър със същия профил.
Благодарение на реборда подвижният състав следва траекторията на релсовия път, защото ребордът контактува със страничната час на главарелсата и не позволява на колелото да изпадне от релсата.
Въпреки всичко при по-високи скорости или прекомерно износване на ребордите може да се получи дерайлиране, особено в зоната на крива. Ребордът преминава плавно към диаметъра на търкаляне, който има много специфичен профил. Неговата форма се дължи на факта, че колелата са неподвижно закрепени към оста и поради този факт се въртят постоянно с една и съща скорост. Диаметърът на търкаляне е по-голям в частта си близо до реборда е по-малък във външния си край. При вписване в крива поради влиянието на центробежните сили ребордът на външното колело се опира в релсата, като големият диаметър на колелото се търкаля по релсата с по-голям радиус.
В същото време от другата страна на колооста върешното колело се отдалечава от вътрешната релса и се търкаля по релсата с по-малък радиус с по-малкия си диаметър на търкаляне. По този начин колооста се вписва по-лесно в кривата и не се получава приплъзване, което би могло да доведе до ускорено и неравномерно износване на колелата.
Често срещани повреди
По колоосите могат да настъпят и редица повреди. Основните дефекти са по колелата, като те могат да бъдат най-разнообразни. При блокиране на колелото по вртеме на спиране и плъзгането му по релсата може да се образува плоска част и да загуби кръглата си форма. Такова колело на жаргон се нарича “окопано”. Могат да се появят пукнатини от удари или претоварване, както и други дефекти. Разбира се оста може да превърти в монтажния диаметър на колелото, което е особено опасно, защото може да доведе до разпадане на колооста.
Схема на колоос
1. Зъбно колело;
2. Вал;
3. Подглавинна част;
4. Бандаж;
5. Диск със спици;
6. Буксова шийка – на нея се монтира буксата с опорни лагери, благодарение на която колооста се свързва с рамата на талигата или локомотива/вагона.
Няма коментари