Квадрокоптерът Oehmichen 2

71 / 100

Квадрокоптерът Oehmichen 2 е първият предшественик на днешните дронове. Идеята е на френския инженер Етиен Омишен (Etienne Oehmichen ). В наши дни дроновете са много разпространени летателни апарати, които се използват за различни цели от заснемане на труднодостъпни терени до спасяване на хора. Днес почти всяко дете притежава радиоуправляем дрон,  идеята за тях обаче се ражда още през 20-те години на миналия век.

Квадрокоптерът Oehmichen 2 е един от общо шестте прототипа създадени от Етиен Омишен. Той е един от младите инженери в Пежо. Френски изобретател, един от първите, които виждат потенциала на винтокрилите летателни апарати и провежда редица експерименти с тях.

Първият от шестте прототипа не успява да генерира достатъчна подемна сила с витлата и двигателя си с мощност 25 к.с. За да компенсира този недостатък конструкторът поставя балон, пълен с хелий, който да помогне за издигането.

Конструкция

Квадрокоптерът Oehmichen 2 е втората му разработка и е най-значимата от всички. Известна е под името Омишен №2, а според някои източници и като Пежо №2. Тя има 4 ротора, два от които с диаметър 6.5 метра и два с диаметър 7.5 метра и осем по-малки пропелера. Четирите основни винта се въртели със 145 об./мин. и осигурявали достатъчна подемна сила, за да издигнат машината над земята без помощта на балони с хелий.

Квадрокоптерът Oehmichen 2 - вторият прототип
Вторият прототип

Всички те се задвижвали от един двигател Le Rhone с мощност 120 к.с, работен обем 15,892 куб. см. и въздушно охлаждане. Интересното при този агрегат е, че това е звездообразен двигател, при който блокът се върти около коляновият вал. Това е типична конструкция на авиационните двигатели от Първата световна война и не е чудно, че квадрокоптерът Oehmichen 2 е задвижван точно от този тип двигател. Той бил монтиран вертикално, а движението от него се предавало към перките чрез ремъци. По-късно бил поставен двигател с мощност 180 к.с.

Квадрокоптерът Oehmichen 2 имал конструкция състояща се от тръби, оформящи кръст и имала собствено тегло от 1000 кг. Подемната сила на роторите била 33 кг. на квадратен метър. В четирите му края бил поставен по един двулопатен винт, чиито лопатки можели да заемат различни ъгли. Напрактика това бил първият стабилен квадрокоптер в света. Пет от пропелерите били монтирани в хоризонтална равнина и служели да стабилизиране на полета. В носа на мапшината бил монтиран пропелер, който да служи за управление, а два други тласкали летателния апарат напред.

Тестови полети

Първият полет на машината се състоял на 11-ти ноември 1922 г.

Квадрокоптерът Oehmichen 2 извършил хиляди експериментални полети, които доказали завидна за времето си управляемост и подемност. През 1923 г. машината вече можела да се задържи за няколко минути във въздуха, а година по-късно поставила рекорд за най-дълъг полет на хеликоптер с постижението си от 360 м. Няколко дни по-късно в края на април вече можела да прелети 525 м, а през май успяла да се задържи във въздуха за 14 минути, прелитайки повече от 1600 м.

На 4-ти май същата година квадрокоптерът Oehmichen 2 успява да извърши полет по затворено трасе, като изминава близо един километър за около 7 минути и 40 секунди, като през цялато време височината на полета била около 90 см., но на моменти достигала и 3 м.

Демонстрацията била наблюдавана от официални лица от министерство на военната авиация на Франция и Омишен получил награда от 90 000 френски франка. Към този момент хеликоптерът можел да издигне във въздуха само един човек със среден ръст. По-късно полезният товар бил повишен на 100 и на 200 кг.

След тази концепция, Омишен решава да изпробва схема с един носещ ротор и два контравинта.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *