ЛК-1 (Ленинградски комбинат, НИАИ-1 Фанера-2) е четириместен (без пилотите) самолет с ниско разположено крило и кабина, представляваща удебеление на крилото от двете страни на фюзелажа. Ползата от тази конструкция е просторната кабина и по-ниско челно съпротивление (3 – 5%) на целия самолет. Недостатъци са недобрата видимост на пилота и известно намаляване на ефективността на витлото поради обтичането на по-дебелото крило.
ЛК-1 е разработен в Ленинградския научно-изследователски аеро-институт НИАИ. Конструктори са В. Ф. Рентел (ръководител на проекта) и А. И. Лисичкин (главен инженер). Построяването на самолета е извършено в учебния център на НИАИ.
Конструкция на ЛК-1
Свързването на крилото и фюзелажа и решено по интересен начин. Лонжероните са разположени така, че не пречат на пилота или на пътниците. Предният лонжерон, преминаващ през кабината, служи за опора за арматурното табло и е покрит от него, а задният служи за опора на облегалките на задните седалки. Визуалното впечатление, което се създава от този конструкция е, че крилото се крепи единствено на ажурната рамка на стъклото на кабината. Първоначално тази конструкция е била посрещната скептично. След първите тестови полети обаче, това отношение започва да се променя. В процеса на тестването е участвал и известният тогава конструктор Д. П. Григорович. Плъзгащите се прозрачни врати на дясната и лявата страна осигуряват входа на кабината и излизане от нея. Използваният двигател е М-11 Свещов с мощност от 100 к.с. Максималната сколост е била 155 км/ч, а крайцерската – 138 км/ч. Практическата дължина на полета е била 800 км. а максималната полетна височина – 3850 м.
Тестване и начало на производството
В първият прототип на ЛК-1 лонжероните и силовите елементи на опашката са направени от тънкостенни шперплатови тръби. Този нестандартен подход се оказва успешен. Тестовите полети, проведени през лятото на 1933 г. (пилот А. Я. Иванов), са преминати успешно. Скоро след това в Ленинград е построено второ копие на самолета – еталон за започване на серийно производство, а скоро след това е произведена и серия от 20 самолета. При серийния ЛК-1, са взети предвид коментарите на тестващите и обзорът надолу е подобрен. Също така е подобрена здравината на задната част на фюзелажа чрез намаляване на кила и закръглена форма на руля.
Тези промени водят до увеличено тегло на излитане от 1160 кг и на празно тегло – 652 кг. Това налага увеличение на размера и площта на крилото от 27.3 на 27.6 м2. Шперплатните тръби, които са били трудни за производство са заменени от плътни дървени логжерони с еквивалентна якост. Около двигателя М-11 е монтиран пръстен Townend, а на колелата е поставен обтекател. Широкото използване на шперплат в констукцията е причина ЛК-1 да е наречен “Фанера-2” (Шперплат-2).
Самолетите ЛК-1 Фанера-2 са използвани по вътрешните линии на Аерофлот, в Арктика и Далечния изток. Произведени са 20 бр. през/около 1934 г.
Няма коментари