Най-старият водолазен костюм – “Стария джентълмен” (The Old Gentleman) датира от началото на XVII в. Не е сигурно, кой е измислил първият водолазен костюм изобщо, но най-старият, който ни е познат и е запазен е този. При изработката му са вложени най-високите постижения за времето си. През този период подводното дело се развивало бурно, а камбаните за потапяне били основно средство за гмуркане. Най-старият водолазен костюм представлява прехода от камбаната за гмуркане към тежководолазния костюм.
Конструкция
Както е добре известно най-важното за един костюм за гмуркане е да бъде непромокаем и да не се смачка от високото налягане. За да се постигнат тези цели била използвана 
кравешка кожа, импрегнирана със смес от свинска мазнина, катран и смола. Шевовете били изработени от конци, промазани с восък и замазани със смола.
Най-старият водолазен костюм имал дървена конструкция около главата, която изпълнявала функцията да поддържа формата на костюма. В горната част на “шлема” имало отвор за тръбата за подаване на въздух. Човек можел да се вмъкне в костюма през отвор в предната част, който се затварял с капак. Водонепропускливостта му се осигурявала, чрез припокриване на капака върху останалата част от костюма и стягане с колан.
Въздухът се подавал към най-стария водолазен костюм чрез дървени тръби, които били свързани помежду си с кожа. За подаването на самия въздух можело да се използва бутална помпа, но било възможно за кратко време и дишане без помпа. Със сигурност обаче имало клапани, които пропускали подавания въздух навътре в костюма и изпускали издишания навън през тръбичка в задната част на костюма.
Предполага се, че най-старият водолазен костюм е изработен във Финландия, защото ботушите и ръкавиците имат елементи, които са типични за модата при финландските селяни от онова време. Горните части на ботушите, които приличат на традиционните финландски ботуши с къс конец и водолазните ръкавици са подобни на финландските ръкавици. В архива на Шведското адмиралтейство е открит чертеж на костюм за гмуркане от 1727 г. Това е причината, поради която се смята, че костюмът е от началото на 18-ти век.
Приложение
Гмурканията с този костюм нe траели дълго, защото костюмът не бил напълно водонепроницаем и не можел да издържа на високо налягане. Въпреки това с негова помощ можели да се проверяват корпусите на плавателните съдове без да се накланят или да се изкарват на сух док.
Къде може да се види?
В момента най-старият водолазен костюм се съхранява в музей, основан през 1862 г. във финландския град Раахе (Raahe), като е и най-известният му експонат.
Старият джентълмен, известен също като Wanha Herra, е дарен на музея Raahe от капитан Johan Leufstadius (1829-1906), капитан моряк и корабособственик, през 60-те години. По това време град Раахе в Ботническия залив бил оживен корабоплавателен център, където най-вероятно са се извършвали редовно водолазни операции.
През 1988 г. уредник в музея Раахе създава перфектна репродукция на водолазния костюм, наречена “Младия джентълмен” (The Young Gentelman). Методите за изработка и материалите са същите като тези, използвани от оригиналния производител през 18 век. Единствената разлика е, че репликата трябвало да бъде направена малко по-висока, за да се побере в нея съвременен човек. Целта на репродукцията била да докаже, че най-старият водолазен костюм наистина е можел да се използва за гмуркане.
Експериментите показали, че костюмът е функционален, без наблюдавани ограничения по отношение на дълбочината или продължителността на гмуркането. Най-дългото гмуркане, проведено с Младия джентълмен, било 40 минути. Друга важна причина за създаването на репродукцията е, че дългите пътувания до изложбите натоварвали Стария джентълмен, така че в крайна сметка му е забранено да пътува.
По този причина Младия джентълмен започва да представлява музея Раахе и технологиите за гмуркане от 18-ти век по целия свят.
Няма коментари