Самолетът на въглища Lippisch P.13a е прототип, плод на желанието са свръхзвукови скорости и недостига на керосин в края на 1944 г. Представлявал изтребител – прехващач с делтовидно крило, способен да лети със свръхзвукова скорост.
Александър Липиш (Alexander Martin Lippisch (2.11.1894 – 11.02.1976)) е малко известен за широката публика, но много талантлив немски авиационен инженер – конструктор. Участвал е в разработката на Ме 163 Комета. Изследванията на му били насочени основно към самолети с реактивни двигатели, делтовидни крила и конструкции тип летящо крило.
Може би най-странният му проект бил самолетът на въглища с означение Р13а. Изпитван само в аеродинамичен тунел прототипът на самолета предвещавал отлично поведение при скорост около 3 mach. На пръв поглед самолетът приличал на самолетчетата от хартия, които децата сгъват и нямал аналог сред останалите разработки от онова време.
Конструкция
Пилотската кабина заема централно място в дизайна. Корпусът представлявал триъгълно крило, над което била поставена опашката и вградената в нея пилотска кабина. Няма обособена опашка, кормило и стабилизатори. Ъгълът между полукрилата бил 60 градуса, което трябвало да осигури отлична максимална скорост и много добро поведение на самолета. Първоначално самолетът на въглища Lippisch P.13a трябвало да се задвижва от конвенционално самолетно гориво, но войната на два фронта и намалените ресурси принудили изобретателя да се насочи към друг тип гориво.
Задвижване
Притиснато от вражеските рейдове ръководството на Луфтвафе отчитало сериозно нуждата от по-бързи и по-смъртоносни самолети, с които да противодейства на съюзническите 
бомбардировачи. В същото време поради цялостното развитие на войната и в частност отварянето на втори фрон, имало недостиг на горива. За да може разработката на самолетът на въглища Lippisch P.13a да бъде продължена при тези условия, Липиш решил да продължи разработката като използва въглища за задвижване на своя самолет. Идеята му била в телена кошница да се поставят въглища, които да се запалват от бензинова горелка в предната част на самолета.
Въглищата, трябвало да бъдат смляни до ситни гранули, за да бъде горенето по-пълно и да се контролира по-прецизно. Кошницата можела да се върти около вертикалната си ос, за да бъде горенето равномерно в целия им обем. Въглищата трябвало да бъдат запалени щом самолетът достигне определена скорост.
За достигане на тази скорост било предвидено самолетът на въглища Lippisch да бъде изстрелван с ракетен ускорител, или да бъде теглен, до достигане на минимална скорост от 240 км/ч, след което да ускори до 650 км/ч. С един тон гориво трябвало да може да прелети 1600 км. Промяната в задвижването на самолета обаче, сложила край на надеждите да се достигне свръхзвукова скорост.
Всъщност двигателят представлявал така нареченият рамджет, който не разполага с компресор, който да подава сгъстен въздух в горивната камера, а разчита на движението на самолета напред да го снабди с необходимото количество въздух. Поради тази причина трябвало самолетът на въглища Lippisch да достигне определена минимална скорост, осигуряваща необходимия поток от въздух.
След загряването в горивната камера въздухът преминавал през соплото, за да създаде тяга, която да тласка самолета напред. Горивната камера и соплото са разработени и тествани във Виена. Не е известно како въоръжение е било планирано да се постави на самолета, защото оръжията със стандартен калибър били прекалено тежки и големи за този самолет.
Материали
Било предвидено самолетът на въглища Lippisch P.13a да се прави от дърво, шпертплат и метални тръби. Въпреки всички вложени усилия и надежди да промени хода на войната самолетът достигнал само до фазата на аеродинамични изпитания. Щом съюзниците достигнали до мястото където е разработван Р13а и оценили потенциала на този самолет и накарали Липиш да продължи с разработката си под техен контрол. В крайна сметка обаче войната прилкючила преди самолетът да успее да полети.
Макар и да не е помогнал на нацистите да спечелят войната и да не е могъл да полети самолетът на въглища Lippisch P.13a е помогнал много за развитието на авиацията. Познанията добити при разработката на му били използвани от НАСА при изследванията ѝ през 50-те години. Лично Липиш сътрудничил на американците след войната. Неговата теория за триъгълните крила била приложена в създаването на самолетите XF-92, F-102 и F-106.
Няма коментари