немската миниподводница Biber

76 / 100

Немската миниподводница Biber – KHD 210,  (Biber – от немски бобър) е най-малката подводница в немския флот през Втората световна война. Подводницата е от клас XXVIII и може да носи две торпеда, окачени външно за корпуса. Въпреки, че са изработени 324 бройки и са разположени по цялото атлантическо крайбрежие от Франция до Норвегия, този тип подводници така и не се превръща в заплаха за съюзническите кораби, главно заради множество технически проблеми и лоша подготовка на екипажите.

Разработка

Разработката на немската миниподводница Biber започва през февруари 1944г. и само след шест седмици вече е бил създаден плаващ прототип. Идеята за такъв подводен съд идва от британската подводница Welman W 46. Прототипът, наречен Адам бил с близо 2 метра по-къс от следващите бройки, които били по 9 метра. Височината без перископа, както и широчината на подводницата били по 1,6 метра.

Всъщност размерите ѝ били толкова малки, че тя практически можела да плава в реки и езера. Първите опити за плаване с тези машини били много неуспешни и се наложило да бъдат направени редица промени, за да се съгласи лично Карл Дьониц да започне тяхното производството.

Конструкция

Двигателен отсек
Задната секция на подводницата с бензиновия двигател.
https://iwmvolunteerlondon.wordpress.com/

Конструкцията на немската миниподводница Biber се състояла от три секции с обшивка от стоманена ламарина. В предната секция бил раположен главния баластен резервоар, а в средната секция е разположена алуминиева кула / кабина, в която седял операторът. Кулата била оборудвана с бронирани стъкла, за да може пилотът да вижда навън, но те били прекалено малки и не били достатъчни за правилната му ориентация.

В задната част били поставени двата двигателя (бензинов и електрически), батериите и още един баластен резервоар. Трите секции били сглобени една към друга с помощта на болтове.

При потапяне подводницата била много трудна за управление, защото управляващите плоскости били от дърво и се контролирали чрез лостове. Освен това конфигурацията на баластните резервоари правела плаването на перископна дълбочина почти невъзможна. Това се дължало на липсата на компенсиращи и изравняващи резервоари.

В зависимост от поставените задачи подводницата можела да се въоръжи с две торпеда, две мини или комбинация от двете. За да се намали широчината на миниподводницата корпусът ѝ е бил стеснен в долната част, за да се осигури място за въоръжението.

Задвижване

Понеже се появява в края на войната, както и повечето „супер оръжия на Райха” немската миниподводница Biber е трябвало да се проивежда бързо и лесно. За целта са използвани и много готови компоненти и агрегати. Например за задвижване, на тежащата 6,6 тона подводница, по водната повърхност е използван 2,5 литров бензинов двигател на Опел с мощност само 32 к.с. Той осигурявал максимална скорост от 12 км/ч. При нормално потапяне на дълбочина от 20 метра и в редки случаи на 30, витлото на подводната лодка било завижвано от електродвигател Siemens SSW GL 231 с мощност 9,7 кВ или 13 к.с. Радиусът им на действие бил 130 мили

Употреба

Органи за управление
Поглед към органите за управление. https://www.military-history.org

Един от честите проблеми на немската миниподводница Biber бил попадане на отработени газове в кабината на оператора, което предизвиквало задушаване. Друг недостатък бил, че било много трудно да се изтрелват торпедата, когато е потопена, поради проблеми със стабилното поддържане на дълбочина. Перископът, монтиран в предната част на кулата, можел да се отклонява само на 40 градуса. Това било крайно недостатъчно за оценка на обстановката.

Първата мисия на немската миниподводница Biber се състояла на 30-ти август. Било планирано да потегят 22 подводници, но само 14 успели да напуснат пристанището, а единствено 2 успели да достигнат до мястото за изпълнение на задачите си. Основните проблеми били, че докато плава много добре на вода, при потапяне подводницата ставала много нестабилна. Това силно затруднявало оператора, тъй като за навигация той разчитал само на компас и било почти невъзможно да поеме по правилния курс.

Според плановете на конструкторите трябвало да се появят и версии на немската миниподводница Biber за екипаж от двама души. Краят на войната обаче осуетил тези идеи.

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *