Автовлакът LCC-1 е разработен от LeTourneau (фирма за проидводства на тежко транспортно оборудване, базирана в Longview, Texas) за американската армия през 50-те години. Автомобилът е разработен, за да помогне за транспортиране на хора и товари през трудните арктически условия. Разполагал е с огромни колела и мощно задвижване.

Първи вариант

Автовлакът LCC-1 е имал първоначален вариант с един дизелов двигател от 600 к.с., разположен в “управляващия камион”. Стандартната конфигурация се състояла от четири части. Отпред се разполагал “управляващия камион”, след нея имало още три товарни, всяка от тях със своя двигателна установка. По този начин адвижването било 16х16. На последната секция имало монтиран кран за товаро-разтоварни дейности. Управляващият камион се състоял от две части. Отпред била разположена отопляема кабина за екипажа. Зад нея имало отделение, в което били двигателят, електрогенератор и резервоарите за гориво. Екипажът се състоял от трима души. Първият екземпляр бил готов през януари 1954 г. и е използван до 1962 г.

Втори вариант

Тъй като автовлакът LCC-1 е счетен за успех (за разлика например от Снежния крайцер), през 1958 г. е разработена уголемена версия. При нея силовата установка се е състояла от 4 газотурбинно – електрически двигателя с обща мощност от 1170 к.с. Подобни задвижвания се използвали при железопътните локомотиви. Единият от двигателите бил разположен в “управляващия камион” отпред, а другите три били разположени по дължината на влака. Имало е възможност да се добавят още секции за допълнителен товар и гориво. За олекотяване на конструкцията, в по-голямата си част секциите били направени от заварени аруминиеви листове и силови елементи.

Друга голяма промяна освен замяната на енергияната установка е добавянето на управляеми колела във всички секции. Това било наложено от нуждата от по-прецизно управление с оглед по-голямата дължина при добавяне на допълнителни секции.

Поради по-малкият размер на газотурбинната електрическа двигателна установка, в сравнение с дизеловата, имало място за екипаж от 6 души. Имало дори и места за спане при работа на екипажа на смени, а също така тоалетна и малък кухненски бокс. По това разпределение прилича на руския антарктически вседеход Харьковчанка 1. Автовлакът LCC-1 бил оборудван дори с радар, а поради огромните колела управляващият камион се издигал на височина от 9 метра.
Към основната конфигурация от основните четири секции, били добавени още две задвижващи секции, както и 10 товарни. Така автовлакът LCC-1 достигнал дължина от 170 м. По равна повърхност е бил способен да превозва товари с тегло от 150 тона със скорост от 32 км/ч. Можел е да измине разстояние от 560 -640 км. с основните си резервоари. Можело е да се добавят секции с допълнителни резервоари.

Камиони и вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *