Пародонтит и гингивит

Пародонтит е възпаление на пародонта, който е комплекс от различни тъкани, които обграждат и прикрепят зъба. Тази система се състои от много елементи, като всеки един, сам по себе си играе огромна роля за правилното функциониране на апарата, който поддържа зъбите. Най-често обсъжданият елемент е гингивата или венецът. Това е видимата лигавица, коята покрива и прилепва плътно към костта, в която са структурирани зъбите. Гингивата е и най-периферната част от пародонта. Разбира се има и други важни структурни елементи като пародонтални лигаменти, алвеоларна кост, цемент на корена. Между всички тях съществуват стабилни връзки, които поддържат пародонталните тъкани здрави. При едно възпаление тези връзки биват атакувани, те се разрушават и пародонтът губи своята защитна функция.

Заболяване

В ежедневието всеки човек образува зъбна плака. Тя се натрупва по венеца или по-точно казано по надвенечната зъбна повърхност. В плаката са концентрирани множество бактерии. Ако тези бактерии не бъдат навреме отстранени, те започват да отделят токсини, които дразнят венеца, зачервяват го и той се възпалява. Това възпъление се нарича гингивит.

Системното натрупване на зъбна плака води до по-голям проблем. Тя се втвърдява, калцифицира се и се образува т.нар. зъбен камък. Провокиран от слюнката и хранителните остатъци, зъбният камък може бързо да увеличи обема си и по този начин инфектира в дълбочина пародонта. Тази инфекция, която се явява продължение на възпалението гингвинит, се нарича  пародонтит. Това заболяване обхваща целия опорноподдържащ апарат на зъба.

Симптоми

Пародонталното заболяване често преминава без симптоми и поради тази причина е трудно уловимо от човек в нормални усовия. Но като всяко заболяване и то има признаци. Най-основният от тях е кървенето на венците, когато се мият зъбите и се почистват с конци. Наблюдава се зачервяване и подуване, което на моменти е болезнено. От венеца започва да се секретира слуз, а дори и гной. Това води до появата на постоянно лош дъх. Всички тези симтоми карат венеца да се защити и неговият отговор е като започне да се отдръпва. Получава се оголване на зъба, рецесия, той губи своята стабилност, може да се наблюдава разреждане на зъбната редица и най-последният стадий е загубата на зъба. Всичко това е провокирано от бактериите, които са се превърнали в патогенни за организма и са разрушили важните структуроопределящи връзки на пародонта.

Предпоставки

Разбира се съществуват и други фактори, които провокират и засилват пародонтита. Винаги тютюнопушенето е вредно. Никотинът се отлага по гладката зъбна повърхност, предизвиква налепи и оцветявания, които заедно с плаката се превръщат в упорити патогнетични механизми. За съжаление, хората, които страдат от диабет за предразположени към възпаление и на венците. Причината се крие в това, че техният организъм е подложен на дефицит и лесноможе да бъде атакуван от възпаление. Някои видове медикаменти също може да провокират възпалението на венаца. Неправилното и непълноценно хранене е друг вид предпоставка за развитие на гингивит и пародонтит.

При спазване на определен режим на хранене доста често организмът е лишен от важни витамини и хранителни вещества. Имуната му система постепенно губи своите сили и той става податлив на възпаление. В днешно време и стресът е важен фактор за появата на заболявания. Когато говорим за пародонтит, хормоналният дисбаланс също води до появата му. Ето защо и бременните жени са податливи и децата в пубертет. В тяхното състояние перфектната устна хигиена е най-важното оръжие.

Лечение

Лечението на пародонтита бива няколко вида – начално (базово), специализирано и подържащо. При всички пациенти задължително се започва с базовото лечение. А именно отстраняване на зъбна плака и зъбен камък, полиране на зъбните повърхности и заглаждане на стърчащи ръбове на пломби или коронки. Обикновенно това почистване се извършва на два етапа. При първия се премахва натрупаните плака и камък над венеца, изчаква се седмица, за да може гингивата да се успокой и да прилепне плътно към костта. След това се почиства и подвенечния зъбен камък. Ако пациентите не са с прекалено агресивен пародонтит се пристъпва към поддържащия етап от лечението – на всеки три, четири месеца да се посещава дентален лекар, извършва се сондиране, проверка на наличието на джобове и се почиства зъбния камък.

Но има случаи и степени на пародонтоза, при които се налага хирургично лечение. Чрез този вид лечение се премахват патологичните джобове и се ликидират дефекти, които затрудняват правилното функциониране на дъвкателния апарат. Най-използваният метод е кюретажът, който от своя страна бива закрит и открит. Със специален инструментариум се обхожда цялата зъбна повърхност, включително и зъбния корен и така се отстранява гранулационна тъкан и непочистен зъбен камък. В резултат на кюретажа се получава ранева повърхност, коята се изпълва с кръв. От своя страна кръвта се превръща в съединителна тъкан и това спомага на венеца да се защити и възстанови. Ако пациент с агресивен пародонтит има лошо направени пломби или коронки, препоръчително е те да бъдат коригирани или сменени с нови. Идеята е те да лежат правилно върху зъбната повърхност и да не дразнят гингивата.

Пародонтитът е заболяване, което веднъж започнало, е много трудно да бъде спряно. От изключителна важност за запазване на получените резултати от лечението е активното участие на пациента. Той трябва стриктно да спазва предписаните мерки от стоматолога и често да го посещава за профилактика. Ако това не се случва, прогнозата на пародонтита е лоша, защото потенциално води до загуба на зъби.

Медицина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *