pikirashtijat-bombardirovach-ikarus-451

By Belgade Aviation Museum Photo Archive, CC BY 3.0, Link


Пикиращият бомбардировач Икарус 451 е всъщност малка серия от прототипи, разработени в Югославия. В тази статия се спираме на първия от тях. Интересна особеност на този прототип е, че пилотът е в легнало положение като противомярка на претоварванията при пикиране. Пикиращите рейдове са много голямо изпитание за пилотите поради големите претоварвания, достигащи 8-9 пъти земното ускорение. В подобен момент кръвта от сърцето трудно се изпомпва към мозъка и той може да остане недозахранен с кръв, което да доведе до загуба на съзнание на пилота.

Югославските авиоконструктори са имали такава идея още преди ВСВ, но в крайна сметка я реализират чак след войната, в края на 40-те години, когато се появява модела Икарус 451.

Конструкция

Пикиращият бомбардировач Икарус 451 представлява малък изцяло металически, едноместен, двумоторен самолет, който е произведен в Нови Сад. За задвижването му са били избрани два редови, шестцилиндрови двигателя Walter Mikron 6-III с въздушно охлаждане и мощност от по 160 конски сили. АТе са работели  с 78-октанов бензин и са били достатъчни да задвижат, тежащия едва 1186 кг. самолет със скорост от 335 км/ч и максимална височина 4750 м. Максималният радиус на полета е бил 258 км. Размахът на крилата му е бил 6,7 м, дължината 4,66 м, а височината 2,32 м. Въоръжението му се е състояло от една картечница MG 131 и 6 неуправляеми ракетни снаряда, окачени под крилата.

Изпитания

Първият полет на пикиращият бомбардировач Икарус 451 е на 22. 09. 1951 г. Легналата позиция на летеца се оказва наистина удачна от гледна точка безопасно преодоляване  на претоварването при пикиране. Оказва се обаче, че е неудобна в други отношения. По този начин летецът е можел да развие висока скорост на пикиране, достигайки границата на управляемост на самолета.

За пилота обаче е било трудно да диша спокойно, при хоризонтален полет, лежейки върху гърдите си, а и вратът му се е схващал, опитвайки се да гледа напред. Освен това коланите не са можели да го задържат стабилно тялото в необходимата позиция, а ръцете са му били опряни на органите за управление. Видимостта на пилота назад също е била невъзможна. Огледалата се оказват недостатйчни за решаване на този проблем.

Проектът е прекратен, поради простата причина, че е бил изобретен противоинерционния костюм. Той стяга краката и корема на летеца при претоварнане, с което помага на кръвта да не се оттича от мозъка и той да не изгуби съзнание.

Построените два протоипа са били използвани най-интензивно през 1952 и 1953 като за този период имат нальот от по 29 часа. Вторият прототип е запазен в белградския музей на въздухоплаването.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *