Подводницата Seehund

Подводницата Seehund (Зеехунд) представлява малък подводен плавателен съд от тип XXVII, който бил на въоръжение в Kriegsmarine (Криигсмарине – нацисткия флот) през последната година на Втората световна война. Първоначално било планирано да се произведат 1000 бройки, но в крайна сметка били завършени 285, от които реално участие в бойни действия взели 138, 35 от които били унищожени, най-вече поради лоши метеорологични условия, а 4 били пленени от френската армия и служили в нейните редици до 1953 г.

От немски Seehund означава тюлен. Макар и част от семейството на малките подводници, като Biber, Seehund е по-добре оборудвана и надеждна от тях и може да се разглежда като умалена версия на по-големите подводни кораби на Райха. През 1943 г. висшето командване на германския флот стига до извода, че създаването на флотилия от малки бойни подводници ще спомогне за прекъсването на съюзническите канали за доставки към Великобритания и така би се обърнал ходът на войната.

Подобна стратегия била разбираема, защото по това време секретният код Енигма вече бил дешифрован от британците и местонахождението на големите подводници било разкривано много лесно. Подводницата Seehund трябвало да се промъква незабелязано от радарите в Ла Манша и да тероризира съюзниците като потапят товарни и бойни кораби.

Конструкция

Подводницата Seehund - планВсъщност германците вземат идеята за мини подводниците от британските подводници X6 и X7. Подводницата Seehund е произведена в две версии – тип 127 и тип 227. Тук ще се фокусираме върху втората версия. Носът на подводницата доста наподобява кашалот. В горната част на корпуса била изградена рубка, от която се подавал шнорхелът, ауспухът и перископът, който бил дълъг 3 метра. Там бил монтиран капак с прозрачен купол, който се отварял, за да могат двамата моряци да влязат.

В предната част на подводницата Seehund се помещавал един от баластните резарвоари, като там били и 4 от седемте батерии Mal 210, като останалите три били монтирани в кила. В средата били разположени, едно зад друго, двете места за екипажа, както и органите за управление. Бордовият инженер отговарял за управлението на подводницата и изтрелвал торпедата по заповед на командира. Стрелбата се извършвала на перископна дълбочина, като практически подводницата трябвало да стои неподвижно.

Перископът бил много добре констуиран, защото позволявал на командира преди изплуване да огледа небето за вражески самолети, което било жизнено важно при превъзходството на съюзниците във въздуха над Канала. Seehund бил въоръжен с две торпеда G7, монтирани във вдлъбнатини в долната част на корпуса, което било голям недостатък, защото при презареждане подводницата трябвало да бъде извадена на сушата, където да се закачат новите торпеда.

В кърмата на подводницата Seehund били разположени дизеловият двигател, произведен от фирмата Büssing, който принципно се монтирал на камиони и електрическият двигател, произдовство на AEG. Под тях се помещавали резервоарът за дизелово гориво и още един баластен резервоар. Подводницата тип 127 тежала 14,9 тона и била дълга 11,9 метра. Дизеловият двигател, при тази версия, имал мощност от 60 к.с., а електрическият бил с 25 к.с. В резервоарите събирала 500 литра гориво, с което можела да измине на повърхността 500 км със скорост от 7 възела (13 км/ч), а под водата с напълно заредени батерии можела да измине 117 км със скорост от 4 възела (7 км/ч).

Подводница Seehund - сдвоения рулЕдна от разликите между двата варианта на подводницата Seehund била в кърмата, която при първия вариант била с един рул, в средата на който бил монтиран голям конусовиден фланец, с който влизал задвижващия винт. При въртенето на руля се получавало нещо като насочване на струята на винта и се считало, че съдът ще завива по-добре, но при тип 227 били поставени два руля, които били от двете страни на винта. Мощността на дизеловия агрегат също била променена, като възлизала на 100 к.с., докато електромоторът си останал същия.

С удължението на корпуса, възлизащ на 13,6 м. теглото на подводницата Seehund достигнало 17 тона, а капацитет на резервоарът вече бил 600 литра. С тези характеристики подводницата можела да измине на повърхността 630 км. със скорост 8 възела (14,82 км/ч). Били предвидени и външни резервоари за гориво, които да увеличат обхвата на подводницата на 926 км., но тогава работоспособността на екипажа била под въпрос. Seehund можел да се потяпа до дълбочина от 45 м.

Бойно използване и успехи

Първата акция на подводницата Seehund се състояла на 31 декември 1944 г., когато 18 от тях отплавали от пристанище в Нидерландия, но се разразила буря и само 2 се върнали. Благодарение на малкия силует и тихото задвижване Seehund не можел да бъде засечен лесно от тогавашните радари и сонари, което го превърнало в много ефективно оръжие. С дребни изключения мисиите на тези подводници отнемали около една седмица. Тюлените за пръв път успели да потопят кораб на 25-ти февруари 1945 г. това се случило близо до източното британско крайбрежие в района на град Great Yarmouth.

Счита се, че тюлените потопили кораби с общо тегло от 90 000 брутотона, като според английските източници цифрата възлиза на 120 000. Пак според тях самите те са извадили късмет, че тези оръжия са се появили едва в края на войната. Последните мисии на Seehund обаче не били бойни. Те трябвало да снабдяват германските войски, хваната в капан в Дюнкерк, като за целта вместо торпеда им били монтирани контейнери пълни с храна, а на връщане пренасяли поща.

Към момента оцелели екземпляри от подводницата Seehund могат да се намерят, в различно състояние, в музеи в Европа и Северна Америка.

Плуващи неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *