Миниван НАМИ – 013

Миниван НАМИ – 013 представлява разработка на едноименния съветски институт, която трябвало да покрива две основни изисквания – да притежава обтекаемо купе със самоносеща конструкция и да служи за база за изпитване на переспективни двигатели. Инженерите обаче преценили, че би било по-добре да се опитат да разработят функционално купе, на което да могат да се поставят вече утвърдени двигатели, в случай, че новите не оправдаят очакванията.

Част от заданието било автомобилът да представлява нещо като миниван. Проектирането на такова превозно средство обаче било трудно, защото до сега в Съветския съюз никой не бил правил подобна машина. И така конкретната задача била възложена на дизайнери, които да начертаят формите на съвсем нов вид автомобил. Паралелно с тях инженерите разработвали платформата, на която щяло да стъпи новото купе. За да се проведат първите изпитания, още през 1948 г., бил създаден опитен автомобил, който нямал купе, а само клетка от заварени профили, която да понася напреженията, породени от движението.

Подобна разработка, но малко по-рано има и в Германия – Аеродинамичният автомобил Schlörwagen, който също остава само в един екземпляр. В САЩ през 30-те също е разработен тестовият автомобил McQuay-Norris Streamliner. Всички те се оказват прекалено новаторски за времето си и никога не преминават етапа на прототипи.

Конструкция

Двигателят на миниван НАМИ – 013 бил поставен зад задния мост, а мястото на водача било пред предните колела, като до него имало още едно място. Били предвидени още два реда седалки с по две места, като между последния ред и двигателния отсек трябвало да се намира багажника, което го правело недостъпен отвън. Средният ред седалки можел да се сгъва зад първия и така в купето се откривало голямо пространство.

Миниван НАМИ – 013 - схемаПредавателната кутия била първата хидроавтоматична трансмисия, създадена изцяло в СССР и то разработена именно от института НАМИ, наречена НАМИ – ДК. В процеса на изпитване били променени предавателните числа и на двете предавки с цел намаляване на разхода и понижаване на шума от двигателя. Това обаче не помогнало за повишаване на надеждността  и и тя често дефктирала, или работела неустойчиво, като маслото в хидротрансформатора се сгъстявало при ниски температури и силно затруднявало стартирането на двигателя, което водело до бързото изтощаване на акумулатора.

Всички колела на миниван НАМИ – 013 били с независимо окачване, втулките на носачите били гумени, а четирите спирачки били барабанни. С дължината си от 5020 мм., ширина 1880 мм. и височина 1650, автомобилът не се отличавал много от другите автомобили от онова време, но поради липсата на рама и нетрадиционната форма на каросерията предлагал много повече вътрешно пространство. Колесната база от 2580 мм. от своя страна допринасяла за изключително малък радиус на завоя, въпреки че предните колела можели да се отклоняват на малък ъгъл, заради малките калници.

За да не се забелязва задното разположение на двигателя на миниван НАМИ – 013 дизайнерите направили прекалено малки процепи за охлаждащия въздух, в резултат на което двигателят често прегрявал. На първо време било решено процепите да се уголемят, но така се създавали смущения в аеродинамиката. В крайна сметка инженерите изместили радиаторите в предната част на автомобила, където направили и съответните отвори, с което проблемът бил решен. Цената на това решение обаче била поставянето на дълги тръби с охладителна течност, които усложнили и утежнили конструкцията. Въпреки всичко отоплението на купето се оказало крайно неефективно.

Сред недостатъците на миниван НАМИ – 013 били шум, големи вибрации и недостатъчната мощност на двигателя от автомобил ГАЗ М-20 Победа, 63 к.с. В същност плановете били в автомобила да работи специалноразработен боксеров двигател, който обаче така и не получил. Според експериманталните данни футурстичният автомобил можел да развие максимална скорост от 113 км/ч, при положение, че собственото му тегло възлизало на 1783 кг. миниван НАМИ – 013 ускорявал до 100 км/ч за 50 секунди, което дори и за тогава не представлявало приемлив резултат. При движение на висока скорост обаче разходът му бил с 3,5 л по-малко от този на други автомобили с конвенционална форма.

Купето на миниван НАМИ – 013 било с плоска предница и стъпаловидна задница, като в движение наподобявало на комби, което се движи на заден ход. Нетрадиционната форма обаче била доста обтекаема. Големите прозорци в предната част осигурявали на водача много добър обзор. В предната част на тавана били поставени, един до друг, два допълнителни прозореца. В автомобила се влизало през четири врати, като предните две се отваряли наобратно.

При първоначалния вариант резервоарът за гориво бил поставен с задния ляв калник, акумулаторът бил разположен в дясно от двигателя. В последствие те били изместени напред, като обемът на резервоара бил увеличен. Резервното колело било монтирано пред пътника до водача.

Съветският миниван НАМИ – 013 бил наричан, от създателите си, Чита, на името на шимпанзето от филмите за Тарзан през 30-те години. Автомобилът бил създаден само в един екземпляр, който е нарязан за скрап още след приключване на изпитанията. По време на тях, в периода 1950 до 1953 г. бил променян три пъти.

Недостатъци

Проблемите го съпътствали непрекъснато през цялото му съществуване, през което изминал не повече от 10 000 км. В купето се появявали пукнатини, носачите се цепели и трябвало да се заваряват, втулките на окачването се износвали много бързо и се планирало да бъдат заменени с бронзови. Проходимостта на превозното средство също била много лоша, заради дългите надвеси. Двигателят бил маломощен и не осигурявал нужната динамика. Скоростната кутия била ненадеждна. Жилото на километража също постоянно излизало от строя, както и кабелите за управление на предавателната кутия. Поради тази причина общото мнение на отговорните лица било, че автомобилът няма да влезе в масово производство.

Видео

Коли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *