Самолетът Поликарпов И 16 е проектиран от съветския авиоинженер Николай Николаевич Поликарпов. След като е приет на въоръжение през 1934 г. малкият изтребител за пръв път участва в бойни действия по време на гражданската война в Испания, след което е използван от Съветския съюз във войната с Финландия и срещу нацистката инвазия на изток. Поликарпов И 16 е един от първите в света серийни изтребители с прибиращ се колесник.
Конструкция
Компактната конструкция на Поликарпов И 16 го прави да изглежда на пръв поглед като самолет за въздушна акробатика. За това впечатлените допринася откритата кабина и големия звездообразен двигател, който изглежда несъразмерен спрямо късия и тумбест фюзелаж. За времето си самолетът бил изключително модерен с това, че бил първия изтребител с едно крило, монтирано в долната част на фюзелажа.
Двигател
Поликарпов И 16 се произвеждал с два различни двигателя. Единият бил М-22, произвеждан по лиценз на фирмата Gnome Rhone Jupiter и развивал мощност от 450 к.с. Другият бил 39-цилиндров звездообразен двигател М-25А произведен по лиценз на Wright Cyclone SR 1820 F,
В началото М-22 бил предпочитан от летците, заради липсата на вибрации по време на полет, макар и да бил с по-ниска мощност. На по-късен етап Поликарпов И 16 бил оборудван с двигател М-25А с мощност 730 к.с. Още през 1937 г. на база на опита от испанската война били направени редица подобрения по самолета. М25А бил форсиран до 750 к.с.
Това превърнало Поликарпов И 16 в най-мощния самолет към момента, като в ръцете на добре обучени съветски пилоти срещу него немските Heinkel He 51 и Arado Ar68 нямали никакъв шанс. При по-късни версии мощността на двигателя достига дори до 1100 к.с. Двулопатното му витло било с променлива стъпка, която пилотът можел да регулира посредством специален лост.
Първоначално Поликарпов И 16 бил проектиран със затворена кабина, но поради многобройни проблеми с блокиране на фанара пилотите масово го премахвали. Макар и открита кабината притежавала бронелистове, които предпазвали пилота от вражеските куршуми.
Максималната скорост на Поликарпов И 16 аероплан достигала 376 км/ч. Един от недостатъците му бил, че за ради корпуса, изграден от дървени елементи, той лесно се подпалвал. Крилата били изработени от дуралуминиеви ребрa. Атакуващите ръбове на крилата, както и оптекателя на двигателя били покрити с алуминиева обшивка.
Елероните в крилото били почти по цялата му дължина и дори се използвали при кацане. Съществували и двуместни учебни варианти на самолета, като при ранните варианти колесникът бил фиксиран.
Въоръжение
При първите варианти на Поликарпов И 16 има две 20 мм оръдия ШВАК, монтирани в крилата, които разполагали с 900 патрона. При по-късните модификации били монтирани пред пилота още две 7,62-милиметрови картечници ШКАС, като те били синхронизирани с витлото. Пред пилота бил поставен мерник, с чиято помощ да насочва огъня на картечниците. В края на 30-те това въоръжение го превръщало в сериозен фактор във въздуха, с който врагът трябвало да се съобразява.
Резервоарът за гориво бил с вместимост 225 л, и бил монтиран между пилотската кабина и двигателя. С толкова гориво на борда самолетът можел да измине 700 км, а с допълнителни резервоари обсегът му на действие достигал 1100 км.
Пилотската кабина била тясна и влизането в нея тредно. Ръчно управляемият прибираем колесник често блокирал и се изисквала голяма сила от страна на пилота, за да може да го застопори в положение за кацане. По тази причина много от изпитателните полети били извършени със свален колесник.
Дължината на Поликарпов И 16 достигала до 6,13 м., а размахът на крилото 9 м. при това теглото варирало от 1403 кг – празен до 1988 кг при пълно натоварване. Под крилата можело да се окачват бомби до 500 кг. В началото били монтирани само две ракети в крилата.
В Испания И-16 се откроил с маневреност, управляемост, огнева мощ и скорост на изкачване. Тези му качества му спечелили два прякора. Враговете го наричали плъха, а тези, които летели с него – мухата. Финландците наричали самолета летящата катерица.
Китай също възложил големи надежди на И-16 за отблъскване на японската инвазия, но с появата на Mitsubishi A5M и A6M Zero се видяло, че това няма да е самолетът, който ще спаси поднебесната империя.
При нахлуването на нацистите в Съветския съюз Поликарпов И 16 бил основният боен самолет. В началото на войната малките съветски изтребители дали сериозен отпор. Някои дори били оборудвани с метални витла, за да могат да извъшват таран повреждайки опашката на някой немски бомбардировач и да се върнат обратно.
При въздушен бой немските летци нямали интерес да попадат в схватка с ниски скорости и резки маневри, тъй като Поликарпов И 16 там бил в силата си. Те имали предимство пред самолета на Поликарпов само при пикиране и скоростно изкачване във височина. С появата на BF 109 E и F И-16 вече спрял да бъде конкуренция за германските изтребители.
През 1943 И-16 вече бил морално остарял и надмощието на вражеските самолети било непреодолимо. Съветския съюз започнал да разчита на по-модерни самолети с цел минимализиране на загубите и установяване на въздушно надмощие.
Общият брой на произведените самолети бил почти 11 000, една малка част от които е произведена в Испания по лиценз.
Няма коментари