Самолетът на братята Райт полита на 17 декември 1903 г., който остава в историята, като денят в който е осъществен първия контролиран полет с летателен апарт по-тежък от въздуха. Пионери в това отношение стават американските братя Орвил и Уйлбър Райт.
За да извършат този полет, те трябвало да конструират и летателен апарат, който до този момент никой друг не бил създавал. Естествено неизвестните били изключително много, като повечето елементи трябвало да изработят сами. Самолетът на братята Райт всъщност се наричал Kitihawk и конструкцията му била доста сложна за времето си.
Дизайнът на двамата братя бил толкова изпреварил времето си, че заложените от тях принципи се прилагат и до днес в авиацията. На практика самолетът на братята Райт нямал обособен фюзелаж, а два реда крила, като летецът лежал по корем върху долното крило. При дължина от 12,3 м крилата създавали достатъчна подемна сила, като тягата се осъществявала от две тласкащи витла, които се намирали между крилата и вертикалната плоскост за задаване на посока в задната част на самолета.
Двете витла били двулопатни и се задвижвали от двигател с вътрешно горене. До този момент се смятало, че авиационните витла трябвало да изглеждат като тези на корабите. Братята Райт обаче доказали, че те трябва да са тесни и дълги, като се въртят с високи обороти.
Друго новаторско за времето си решение на братята било да конструират предаването така, че двете витла да се въртят в противоположни посоки. В противен случай самолетът нямало да може да се управлява, защото реактивният момент би накланял самолета на една страна.
Самолетът на братята Райт се задвижвал от един двигател, разположен отдясно на пилота, като движението се предавало към витлата посредством верижни предавки. Пред пилота били монтирани два хоризонтални стабилизатора, които служели за управление на самолета във вертикална посока. При модерните самолети тези елеватори се намират в опашката на самолета.
Самолетът на братята Райт имал крила с форма определена от експириментите на братята при опитите им с безмоторни летателни апарати и хвърчила. Извитият профил създавал подемна сила при преминаване на въздушния поток около него, като с увеличение на скоростта се повишавала и подемната сила.
С цел регулиране на подемната сила самолетът на братята Райт имал крила, които можели да се накланят напред и назад. На Уилбър му хрумнала и добрата идея крилата да се посукват. Това ставало като едното полукрило можело да се наклони назад, а другото напред. По този начин самолетът на братята Райт можел да се завърта около надлъжната си ос.
За целта бил създаден гениален въжен механизъм, който да посуква краищата на крилата в желаната посока. Управлението му обаче било странно, тъй като около талията на легналия летец била изградена дървена конструкция, свързана със съответните въжета. Пилотът задвижвал механизма, като местел ханша си на ляво и на дясно.
Оказало се обаче, че при задвижване на механизма освен накланяне се получавало и завъртане около вертикалната ос. То можело да бъде коригирано само от вертикалния стабилизатор. Това накарало братята да свържат с въжета механизма за посукване на крилата с вертикалния стабилизатор, така че автоматично да противодейства на нежеланото завъртане.
Пионерите установили, че тогавашните автомобилни двигатели били прекалено тежки и се налагало да бъдат олекотени без да губят от мощността си. С помощта на своя механик те създали собствен двигател, който развивал 12 к.с. и тежал 90 кг. Според изчисленията двигателят трябвало да не надвишава 100 кг и да развива поне 8 к.с.
Блокът бил от алуминий, но за да не се разбере от какъв материал е бил боядисан в черно. Мястото на пилота било в ляво от централната ос на аероплана, а двигателят в дясно от нея. По този начин се разпределяло равномерно теглото на цялата машина.
За да може самолетът на братята Райт по-лесно да развие начална скорост, братята изградили специална установка, състояща се от дървена основа и метална релса.
Основната иновация се състояла в това, че братята успяли да създадат механизми, които да управляват самолета. До този момент били правени и други опити за летене, но липсата на управляемост ги проваляло.
Братята Райт използвали опита на други авиатори, които експериментирали с глайдери, като Лилентал. Освен това направили и собствени проучвания за свойствата на аеродинамиката, създавайки специален велосипед, с койро да изследват поведението на различни аеродинамични профили.
Освен това създали и малък аеродинамичен тунел, в който изпобвали 200 различни профила за крила. През 1902 г. създали много успешен безмоторен самолет, с който провели около 1000 експериментални полета.
На 17-декември 1903 самолетът на братята Райт бил готов за полет. След теглене на жребий Уилбър бил натоварен с нелеката задача да осъществи първия полет, който продължил 59 секунди и преодолял 260 м. по права линия.
Няма коментари