Поликарпов ПО-2 е един от най-масовите самолети в света. Произвежда се серийно от 1928 до 1954 г. Първоначално се нарича У-2, но след свъртта на Поликарпов е прекръстен в негова чест на ПО-2.
През 20-те години на двадесети век съветският авиационен конструктор Николай Поликарпов получил задание да създаде наследник на учебния самолет У-1. През 1927 г. е извършен първият полет с прототипа на самолета У-2. Новият самолет се оказва изключително успешен и на следващата година започнало серийното му производство.
Конструкция
Поликарпов ПО-2 имал конструкция напълно съобразена с възможностите на тогавашната съветска промишленост. Тя била проста, дървена и покрита с плат. Освен това самолетът бил двуплощник, което му позволявало много добра управляемост, а благодарение на здравия и стабилен колесник безпроблемно кацане на всякакви летища.
Звездообразният му двигател М-11 е първият сериен двигател собствена съветска разработка. Той е петцилиндров, с мощност от 100 к.с., като по-късно бил поставян и по-мощният М-11Д, развиващ 125 к.с. Най-мощната версия била със седемцилиндров двигател и мощност от 200 к.с. Витлото било двулопатно, изработено от дърво, като атакуващите му ръбове били с метална обшивка.
Принципно Поликарпов ПО-2 бил с две места, но съществувал и вариант с три. Кабината не била затворена, а пред всеки летец имало по едно малко стъкло, което да намалява насрещния вятър.
Като цяло агрегатите били много надеждни и се отличавали с немного висок разход на гориво. Ниската мощност не му позволявала да се състезава, но пък била напълно достатъчна за обучение на начинаещи летци. Максималната скорост на ПО-2 била 152 км/ч, а крейцерската 110 км/ч. С пълни резервоари бил с състояние да прелети 630 км.
Дължината на самолета била 8,17м., при размах на крилото от 11,4м. Празен тежал 770 кг., а максималната му излетна маса възлизала на 1350 кг. ПО-2 можел да носи шест бомби от по 50 кг.
Голямата площ на крилата от 33.2 квадратни метра позволявала на Поликарпов ПО-2 да каца и излита от особено къси писти. Това била и основната причина да се правят опити за разработване на вариант за военноморската авиация. Колесникът бил триточков, като основните стойки били поставени под предния ръб на долното крило. За най-северните райони били предвидени модификации и със ски. Съществували също така и хидроплани с два големи поплавъка.
Версии
В последствие се появили версии с различно предназначение. Основните били цивилна версия, свързочна, въздушна линейка, варианти за водене на психологическа война, селскостопанска, лек нощен бомбардировач и т.н. При някои модели била монтирана и 7,62-милиметрова картечница, насочена назад.
Санитарните версии на Поликарпов ПО-2 били два варианта. При единия фюзелажът бил напълно стандартен, а на над долното крило били монтирани специални контейнери, в които били поставяни носилките с ранените. Вторият вариант бил с променен корпус, като на мястото на втория пилот се намирало специално отделение, което било остъклено и се затваряло с капаци, в което била поставяна по една носилка.
Освен за евакуиране на ранени от фронта самолети от този модел били използвани и за пускане на доставки от въздуха. Командирите на бойни части също го използвали като средство за бърз транспорт и за оглед от високо на бойните действия.
Способността на Поликарпов ПО-2 да планира с изключен двигател го правела много трудно откриваем за врага, освен това можел да носи до три четвърти от бомбения товар на ИЛ-2. Леката му конструкция от дърво и плат пък го правела много трудно различим за тогавашните радари. Самолетът има много прякори, като най-известният от тях е Кукурузник (мелачка за царевица). Известен е също с това, че е ползван от жените пилоти от 588-ми нощен бомбардировъчен полк, наричани от немците “Нощните вещици”
Парадоксално, но ниската му скорост и манереността му се превърнали в най-силното му оръжие, защото можел да лети много по-бавно от изтребителите Луфтвафе, благодарение на което много за кратко попадал в прицела на картечниците на вражеските самолети. Самолетът бил обаче особено уязвим спрямо противовъздушния огън и разполагал с изключително оскъдно въоръжение. Въпреки това взел учатие през целия период на Втората световна война.
Във всичките му версии били произведени около 30 000 бройки. Производството в Русия завършило през 1954 г., но по лиценз продължило в Полша до 1959 г. Освен в Съветския съюз Поликарпов ПО-2 бил използван и в редица други държави в Европа и Азия, сред които България, Югославия, Турция и дори Франция. Запазен екземпляр, най-близко до нашата страна, може да се види в музея на Авиацията в Белград.
Няма коментари