Реактивният бомбардировач Юнкерс 287, (Junkers 287) е един от известните прототипи създадени от нацистката армия е . Той преминал успешно през всички 17 тестови полета, а пилотът потвърдил високото му ниво на маневреност.
Причини за създаването му
Реактивният бомбардировач Юнкерс 287 никога не достигал ниво на финален дизайн. Той бил създаден като тест за нацистките инженери, който да им помогне да развият повече разбиранията и уменията си в сферата на аеродинамиката. Най-много експерименти и подобрения били направени върху крилата с обратна стреловидност, чиято цел била да подобрят маневреността на самолета. С тяхна помощ той бил способен да прави бързи издигания, дори и при летене с ниска скорост.
Тези крила били доста новаторски по това време, защото тогавашните турбореактивни двигатели все още били уязвими в ситуации, изискващи внезапни издигания и нямали техническата възможност да се справят с такъв тип маневриране. Друго преимущество било възможността за разполагане на по-голямата част от бомбения отсек пред крилата, което подобрявало баланса на самолета.
Причината за създаването на реактивният бомбардировач Юнкерс 287 била желанието им да развият технологиите необходими за производството на реактивни бомбардировачи. Те трябвало да са способни да достигат по-големи височини и да развиват по-висока скорост от съществуващите тогава витлови.
Военните организации на Съветския съюз продължили да експериментират с иззетите прототипи и през 1974 г. на базата на V3 е създаден бомбардировачът OKB-1 EF 131.
Дизайн и конструкция
Проектът за дизайна на Юнкерс 287 бил ръководен от Ернест Зиндел и започнал в началото на 1943г. Някои от интересните акценти в дизайна на самолета са крилата с обратна стреловидност и неприбираемият колесник (използван за пръв път при бомбардировач). Благодарение на иновативния и изобретателен дизайн, монтажът бил изключително лесен и на 16 август 1944г. реактивният бомбардировач Юнкерс 287 полетял успешно.
Бомбардировачът представлявал своеброзаен летящ Франкенщайн. В конструкцията му били включени части от различни бойни самолети. Той се задвижвал от 4 големи двигателя модел Юнкер Юмо 109-004 Б1 (Junker Jumo 109-004 B1.) Основният колесник бил взет от повреден Юнкер 352 (Junker 352), а донори за носовите колела станали два свалени B24 Либератора (B24 Liberator.) Фюзелажът (корпусът) му бил взет от Хейнкел Не 177 (Heinkel He 177), а опашният стабилизатор бил изграден от части на Юнкер 388 (Junker 388.)
Последвалите прототипи на реактивният бомбардировач Юнкерс 287 (V2 и V3) били допълнително усъвършенствани и имали потенциал за по-голямо превъзходство над вражеските бомбардировачи. Вместо с 4 турбодвигателя, те били проектирани с 6, което щяло да подобри максималната им скорост още повече.
Подобрените прототипи били заловени от Съветската армия в заключителните етапи на Втората световна война, още преди да бъдат завършени. Червената армия вече била запозната с дизайна и потенциала на тези машини и след приключването на войната, те били използвани за експерименти на Съветския съюз.
Спецификации
– Дължина – 18,30 м.
– Широчина – 20,11 м.
– Височина – 7,40 м.
– Тежест (празен) – 12,500 кг.
– Максимално полетно тегло – 20,000 кг.
– Двигател – Junker Jumo 109-004 B1 турбореактивен
– Максимална скорост – 558 км/ч
– Обсег – 1 550 км.
– Максимална височина на летене – 9, 4 км.
– Скорост на издигане – 579 м. на мин.
Няма коментари