Ретардер и моторна спирачка

Ретардер и моторна спирачка са два метода за намаляване на скоростта при тежки камиони с цел по-добър контрол върху превозното средство и щадене на спирачната система. При движението си автомобилът генерира кинетична енергия, но както знаем от Нютон енергияте нито се губи, нито се създава, а преминава от едно състояние в друго. Спирачките превръщат кинетичната енергия в топлинна, като при продължително натоварване и висока скорст има опасност да прегреят, а това би довело до намаляване или пълна загуба на ефективността им. Освен това и се износват, което води до смяна на накладки и дискове или барабани в зависимост от спирачките.

За разлика от конвенционалните фрикционни спирачки ретардерът не е в състояние да спре автомобила, а само да го забави или да поддържа постоянна скорост при продължително спускане по наклон. Ефективността му намалява с намаляването на скоростта на превозното средство.

С използването на ретардера се намалява износването на обикновенните спирачки, като опитен водач с придвидливо шофиране може да измине стотици хиляди километри преди да се стигне до смяна на накладки. Ретардерът не е фрикционен забавител и при него нищо не се износва и няма нужда от подмяна на елементи. Ретардери се използват и при железопътни превозни средства.

Видове ретартдери

Хидравличен ретардер

Ретардер - ключ за включванеТози вид ретардери използват вискозното триене между подвижен и неподвижен ротор в камера пълна с масло. За целта може да се използва стандартно масло за предавателни кутии, допълнително масло, вода или специална с смес на масло с друго подходящо вещество. Най-простите ретардери използват перки, едната от които е прикрепена към задвижващия вал на трансмисията между съединителя и задвижващите колела, а другата е неподвижна.

Двете перки са затворени в корпус, като разстоянието между тях е много малко, за да е по-голямо съпротивлениетомежду тях. Освен това и разстоянието до стените също е минимално. Когато е необходимо забавяне се изпомпва флуид в камерата, благодарение на което се повишава вискозното триене. Разбираемо работният флуид се загрява, като обикновено циркулира в собствена охладителна система или се комбинира с охлажването на предавателната кутия или двигателя. Степента на забавяне се регулира от количеството на флуида, постъпил в камерата. Ретардерите са много тихи, като звукът им не надвишава този на двигателя и са по-тихи от моторните спирячки.

Електромагнитен ретардер

При този тип ретардери се използва електромагнитна индукция за създаване на забавителни сили. Също се поставя на силовия тракт, като се състои от ротор и статор, неподвижно прикрепен към шасито. Мерду тях няма никакъв контакт нито флуид. Намотките на статора получават ток от бордовата мрежа, като създават магнитно поле, през което се движи ротора. Роторът създава срещуположно магнитно поле. Това затруднява движенитето на ротора, като го забавя. Напълно тихи са, и имат собствено охлаждане, като не натоварват охладителната система на двигателя.

Интардер

Това е ретардер, който е монтиран в корпуса на предавателната кутия. Измислен е и е въведен като понятие от фирмата ZF, Така системата става по-компактна и е по-лесна за монтаж в заводски условия.

Задействането на ретардера става чрез лост до волана, подобен на лоста за мигачите. Лостът има няколко степени в зависимост от теглото на автомобила и производителя.

Притардер

Към ретардерите може да се добави и притардера. Това представлява устройство с хидравлично действие, което се монтира отпред на коляновия вал. Намира се в общ блок и кожух с водната помпа. Работната течност е охладителната течност на двигателя.

Този вид забавители се отличават с голяма ефективност при малък работен обем. Притардерът няма нужда от допълнително охлаждане.

Моторна спирачка

Двигателят освен за задвижване на автомобила може да се използва и за неговото забавяне. В този случай двигателят в общи линни започва да работи като компресор – тоест движението не се предава от буталата към коляновия вал, а от коляновия вал към колелата. Това в литературата е познато и като принудителен празен ход и в този режим се прекратява напълно подаването на гориво. Различните двигатели обаче имат различна степен на забавяне.

При бензиновите двигатели, където има дроселова клапа в смукателния колектор при използване на моторнаспирачка се получава вакуум, който създава съпротивление.

При дизеловите двигатели обаче липсва дроселова клапа и за това при тежките автомобили в изходящия тракт на отработените газове се монтира клапа, която затруднява излизането на газовете и по този начин създава пневматично съпротивление на двигателя, което също забавя колелата.

При някои съвременни двигатели единият от двата изпускателни клапани се затварят постоянно при задействане на този режим, което допълнително повичава ефекта на забавяне. Ефективността на моторната спирачка зависи и от това, дали двигателят е с турбо компресор или не е, от мощността му, каква е характеристиката на въртящия момент, оборотите и включената предавка.

Недостатът и на ретардера и на моторната спирачка е, че действат само на двигателните колела, което при определени условия може да доведе до нежелано поднасяне на автомобила. Особено при седлови влекачи без полурамрке, когато задната ос се разтоварва най-много. Този вид забавител изобщо не действа на колелата на ремаркетат и полуремаркетата, което допълнително може да доведе до поднасяне на цялата композиция. При задействане на ретардера или моторната спирачка ABS също не действа и автомобилът може да поднесе и да се завърти.

Забавителите се конструират така, че да отговарят на условието, че в продължение на 6 км по наклон с денивелация 7% да са в състояние да поддържат скоростта на превозното средство така, че да не надвишава 30 км/ч средна скорост.

Камиони и вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *