История
Самолетът Focke-Wulf Triebflügel е немска концепция за въртящ се самолет-прехващач с вертикално излитане и кацане, разработена през 1944 г. от Проф. Otto Pabst (ръководител на звеното за разработки), за защита от бомбардировките на съюзниците. Идеята е била да е се използва за защита на стратегически обекти, в близост до които няма летища. Самолетът Focke-Wulf Triebflügel достига до етап на тестове на модел в аеродинамична тръба.
Конструкция
Конструкцията е много странна. Самолетът Focke-Wulf Triebflügel няма класически крила, а подемната сила нужна за вертикално излитане се създава от гигантски ротор състоящ се от три лопати, на края на които има правопоточни реактивни двигатели. Роторът се върти около тялото на самолета, като при въртенето лопатите създават подемна сила подобно на хеликоптер (при излитане) и тласкаща сила (по време на хоризонтален полет). Трите лопатки на ротора е трябвало да бъдат монтирани върху пръстен, поддържан от лагери, позволявайки свободно въртене около фюзелажа. За първоначалното задвижване на ротора се планирало да се използват правопоточни въздушно-реактивни двигатели, които осигуряват набирането на скорост на въртене, достатъчна за да заработят реактивните двигатели.
Самолетът Focke-Wulf Triebflügel има тяло, което завършва с кръстовидна опашка, където са разположени елерони, изпълняващи ролята и на хоризонтални и вертикални кормила. В средата на опашката е разположено едно голямо колело, окачено на пружини, което носи основния товар, когато самолетът е приземен. В четирите края на опашните плоскости има по едно малко колело, за стабилност. Дължината е трябвало да бъде 9.15 м., размахът на “крилата” – 11.5 м.максималната скорост – 1000 км/ч и таван на полета 15 300 м.
Лопатите на ротора са с променлив ъгъл, като при вертикалното излитане ъгълът е по-голям за осигуряване на повече подемна сила. При хоризонтален полет ъгълът се намалява. Скоростта на въртене на ротора достига 220 об/мин при максималната скорост от 100 км/ч. При кацане е трябвало да се намали скоростта и едновременно с това да се повдигне носа на самолета и да се увеличи ъгълът на лопатите. Не е ясно как в действителност е щяло да се осъществи самото кацане, тъй като пилотът няма никаква видимост към опашката.
Focke-Wulf Triebflügel е трябвало да бъде въоръжен с четири оръдия в носовата част. Това са 2 × 30 mm MK-103 всяко със 100 патрона + 2 × 20 mm MG-151 всяко с 250 патрона.
Така и не се стига до летящ прототип, тъй като съюзниците превземат производствената площадка.
Няма коментари