Спиране и спирачен път

S – Пълен спирачен път (опасна зона) S1 – път за времето за реакция S2 – път за време за нарастване на спирачното усилие S3 – спирачен път


81 / 100

Спиране е сложен процес, който зависи от редица фактори, водещи до различен спирачен път. В практиката се разпознават три вида спиране.

Първият вид е служебното или наричано още преднамерено спиране, то се прилага на местата за товарене, разтоварване или там, където слизат и се качват пътници. То се извършва изцяло по волята на водача с цел извършване на служебните му задължения.

Принудителното спиране се извършва с цел спазването на правилата за движение. Това е спирането на светофар, пътен знак или всяко спиране, което се налага да правим по време на пътуването до крайната цел.

Третият вид е аварийно или екстрено спиране. При този вид характерно е, че водачът не е предвидил по-рано нуждата от спиране, но се налага максимално бързо, с минимален спирачен път да приведе автомобила до състояние на покой. Тъй като това е най-важният за безопасността вид, ще го разгледаме по-подробно.

Аварийно, или екстрено спиране

Екстреното спиране се състои от три основни компонента. Първият от тях е пътят, който се изминава от момента, в който препятствието изкача пред автомобила до мига, в който водачът постави крака си на педала на спирачката. Средно около 0,25 секунди са необходими на водача да забележи препятствието, още толкова са необходими да разпознае обекта, който му се е изпречил на пътя.

След това е необходимо още време за вземане на решение за спиране и докато натисне педала на спирачката. Общо взето това е пътят, който изминава автомобила през времето на реакция. Това време зависи от възрастта на водача, неговата концентрация, бодрост, опит и общо физичеко състояние. В този момент са важни психо-моторните реакции на човека, който управлява превозното средство.

Вторият етап от спирането е пътят, изминат от момента на натискане на педала на спирачката до достигане на максималната сила на спиране. Тук всичко зависи от вида и състоянието на спирачната система. В миналото спирачните системи, се състояли от лостове и стоманени въжета, но поради хлабини и стареене на материала те били много неефективни и ненадеждни, като задействането им ставало много бавно.

В момента товарните автомобили са оборудвани с пневматични спирачки. При тях се използва спадане на налягането в пневматичната система, за да се задействат спирачните цилиндри. И при тях времето за сработване е сравнително дълго. Най-бързо действат хидравличните спирачни състеми при леките автомобили. Въпреки всичко, обаче независимо каква е спирачната система определящо за скоростта ѝ на действие е нейното техническо състояние.

Третият етап от същинското спиране е пътят, който е изминат от момента до достигане на максимално спирачно усилие до установяването на автомобила в покой. Тук определящите фактори са състоянието на пътя, вида на настилката, атмосферните условия, дали пътят е сух, мокър или заледен, както и вида и състоянието на гумите на автомобила. Влияние оказват вида на спирачните механизми – дали са дискови или барабанни, както и теглото на автомобила.

От значение е и наличието или липсата на ABS. Само при този етап от спирането автомобилът оставя следи. Битува твърдението, че автомобилите, оборудвани с ABS не оставят следи при внезапно рязко спиране, но това не така. Ако при автомобил без ABS, колелата оставят плътни непрекъснати линии, то при тези с антиблокираща система следаите представляват прекънати линии, подобно на пунктир. Реално водачът може да окаже влияние само върху първия и третия етап на спирането.

Сборът от тези три етапа се нарича пълен спирачен път, но също така е известен и като опасна зона пред автомобила. Нарича се така, защото ако даден обект попадне пред автомобила в рамките на тази зона, то автомобилът няма как да спре преди да го удари. В такава ситуация водачът няма друг избор освен да заобиколи препятствието или ако то е движест се обект да намали скотостта си на движение, до толкова, че да даде време на обекта да премине в страни от пътя му.

От гледна точка на механиката намаляването на скоростта с използване на спирачките е процес на преобразуване на енергия. Както знаем от законите на Исак Нютон енергията не се губи и не се създава, но преминава от едно състояние в друго. Това важи с пълна сила и за спирането. При него натрупана кинетична енергия на превозното средство се преобразува в топлина. Доказателство за това нагряването на спирачките при спиране.

Формулата за кинетичната енергия е равна на масата на автомобила по скоростта на квадрат, върху две. Това означава, че при двойно повишаване на скоростта, кинетичната енергия, тоест спирачният път, се увеличава четири пъти. На практика ако един средностатистически автомобил може да спре от 50 км/ч до 0 за 9 метра, то от 100 км/ч до покой ще са му необходими 36 метра.

Никак обаче не е задължително кинетичната енергия да се превръща само в топлина. При електромобилите и хибридите, при намаляване на скоростта тяговите електродвигатели могат да се задействат като генератори на ток и да произвеждат електрическа енергия, докато забавят автомобила. Електрическата енергия може да се използва за повторно задвижване на автомобила. Този процес се нарича рекуперация и значително подобрява показателите за пробег на автомобилите с електрическо или хибридно задвижване.

Всеки водач следва да определя безопасната скорост на движение според дължината на опасната зона пред себе си, сравнена с очаквания спирачен път. При възникване на ПТП (пътно-транспортно произшествие) се измерва дължината на оставената след, като при изготвяне на авто-техническата експертиза се вземат под внимания метеорологичните условия, в коя част на деноношието е станал инцидентът и други.

На тази база се определя с каква скорост се е движил водачът и дали е имал техническа възможност да спре. Ако се докаже, че опасната зона е била малка, но обектът въпреки това е изкочил пред автомобила, в нейните рамки, то водачът би могъл да бъде оправдан, но ако опасната зона е била прекалено голяма, поради превишена или несъобразена скорост, то тогава водачът ще бъде счетен за виновен.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *