Танкът Churchill e основен британски танк за подкрепа на пехотата (infantry tank) през Втората световна война. Освен за водене на бой машината, с подходящи доработки можела да се използва и от инженерните подразделения за специални задачи. Танкът Churchill бил кръстен на британския премиер Уинстън Чърчил в знак на признателност за това, че той лично подкрепял развитието на танковете още през Първата световна война. Самият премиер министър твърдял, че кръстили танка на негово едва когато разбрали, че не го бива.
Танкът за подкрепа на пехотата е концепция, разработена от Обединеното кралство и Франция в годините преди Втората световна война. Този тип танкове са проектирани да подкрепят пехотинците по време на атака.
Конструкция
Танкът Churchill започва да се разработва още преди 1939 г., като се смятало, че следващата голяма война в Европа ще се води в условия, близки до тези на Първата световна война. Това е причината веригите и ходовата част да са изградени по дизайна на предишното поколение танкове. Веригата преминавала над корпуса, като за опора на всяка били поставени по два реда от по единадесет ролки. Големият брой ролки позволявал на танка да продължи своя ход, дори и когато изгуби няколко от тях. Всички ролки били окачени на спирални пружини. Двете вериги се състояли от по 58 трака.
При първите експериментални бройки горната част на веригите не били защитени по никакъв начин, но при приемането на въоръжение на танковете били поставени панели над веригите. Танкът Churchill имал корпус проектиран и изработен изцяло от прости по форма плоски стоманени плочи, които при ранните варианти били захванати с болтове, а при късните версии били заварявани.
Вътрешно разпределение и купола
Танкът Churchill имал вътрешен обем разделен на четири отсека. В предната част било отделението на механик-водача и радиста, зад него било бойното отделение, а зад него били разположени секциите на двигателя и предавателната кутия. При първите варианти куполата на машината била лята. За пълноценна поддръжка на пехотата някои от първите версии били оборудвани и с 3-нчово оръдие в корпуса. При следващите версии допълнителното оръдие в корпуса отпаднало, но пък това в куполата станало по-голямо, като подобрило способността му да поразява други танкове.
Танкът Churchill имал поне един сериозен недостатък и това била малката купола. Размерите ѝ просто не позволявали монтирането на по-мощно оръдие, а поради това нямало как британските танкисти да поразяват по-големи танкове от Panzer-IV. Дори и да успеели да нанесат първия удар, английските екипажи обикновенно получавали ответен фатален изстрел от 75-милиметровите високоскоростни оръдия на германците. В края на войната дори се появили варианти с броня, по-дебела от тази на немските Tiger.
В Северна Африка някои бройки били модифицирани в полеви условия, като им били поставяни 75-милиметрови оръдия от Sherman. По-късно тези варианти били използвани в инвазията на Апенините. Всеки от петимата члена на екипажа разполагал с перископ за наблюдение на обстановката около танка.
Бронираните панели на корпуса били с дебелина от 16 мм до 152 мм. Най-дебелите панели били в предната част и били разположени вертикално, като по този начин се намалявала ефективността им. Завареният корпус на късните варианти спомагал за заздравяването на конструкцията, редуцирането на теглото и дори ускорявал производството. Люковете станали с обла форма, а не с прави ъгли, което водело да намаляване на напрежениета в панелите.
Двигател
Танкът Churchill имал двигател с уникална конструкция. Бил марка Bedford Twin-Six и всъщност редставлявал два, поставени един зад друг, боксерови двигателя, всеки от които с по шест цилиндъра. За подаването на гориво към цилиндрите се грижели четири карбуратора на френската фирма Solex. Въздухът за филтрите постъпвал през бойното отделение.
Между двигателя и предавателната кутия бил разположен голям вентилатор, който бил задвижван посредством съединител и осигурявал достатъчен въздушен поток към охладителните радиатори. Част от този въздушен поток преминавал и през трансмисията. Екипажът можел да отваря специална клапа от бойното отделение към двигателно, за да премахне конденза, образуван от изстрелите.
Танкът Churchill имал двигател бил с работен обем 21,238 л. и мощност 350 к.с. при 2000 оборота в минута и въртящ момент от 1300 Нм. С едно зареждане танкът можел да измине 90 км. Максималната маса на танка Churchill била 40,7 тона при дължина от 7,44 м., ширина 3,25 м. и височина 2,49 м.
Трансмисия
Както при всички танкове задаването на посока при Churchill ставало с помощта на трансмисията, но не посредством лостове, а за целта се използвал „волан”, подобно на танковете Tiger. Воланът вил свързан посредством хидравлична система с управляващите спирачки. В задвижващите колела били монтирани планетарни предавки, с чиято помощ се повишавала маневреността на танка и така той можел да направи обратен завой почти на място.
Всъщност танкът Churchill бил в състояние да развие 27 км/ч, но шумът от трансмисията бил толкова голям, че екипажите предпочитали да развиват максимално 19 км/ч, като изобщо не включвали най-високата четвърта предавка.
Версията Churchill Crocodile била оборудвана с огнехвъргачка и теглела бронирано ремарке с гориво за огнемета. Били разработени специални машини за инженерните подразделения, които служели като понтонни мостове или рампи за преминаване на други бронирани машини.
Разработката била забързана от опасения за евнтуална гeрманска инвазия на Острова и поради тази причина първите няколко версии били само опитни, като едва седмият вариант с подсилена броня Mark VII постъпил на служба в армията на негово величество. Този вариант се представял и по-добре в последните етапи на Войната.
Танкът Churchill бил използван в севрна Африка, Италия, и западна Европа. Дори 344 бройки били предоставени на Съветския съюз по програмата lend-lease, като 250 от тях участвали активно в боевете на източния фронт. Общо били произведени около 5640 броя.
Танкът Churchill -ил използван още от Канада, Индия, Ирландия, Австралия, Полша и Кралство Ирак. Освен във Втората световна война Churchill взел участие и в Корейската война.
Няма коментари