Танкът с две оръдия VT 1-2

81 / 100

Танкът с две оръдия VT 1-2 и създаден през 70-те години на XX в. като отговор на плановете на Бундесвера за замяна на основния боен танк Леопард 1. Танкът с две оръдия VT 1-2 няма купола, но за сметка на това разполага с две оръдия. В началото разработката била съвместна с Великобритания, но в последствие англичаните се оттеглили, защото предпочитали танк с купол. През 1975-та и 1976-та били построени два прототипа, готови за полеви изпитания.  

Конструкция

Танкът с две оръдия VT 1-2 следвал традицията на немските танкови изтребители, като Hetzer и Jagdpanther, които не разполагат с купола. Новото било, че конструкторите искали да поставят две оръдия с еднакъв калибър в двете страни на корпуса. Тази конфигурация обаче не позволявала автоматична система за зареждане, което от своя страна налагало екипажът да се състои от четирима души.

Идеята била танкът с две оръдия VT 1-2 да има по-ниско тегло, което щяло да е за сметка на лирсващата купола, а освен това се търсела и по-голяма наситеност на огъня и бързострелност. Смятало се и че ще е по-устойчив на попадения. Разчитало се на електронно прицелване и контролиране на огъня. Идеята на разработчиците била, че танкът ще навлезе на зиг-заг към редиците на врага и след като мерачът прихване целта и даде команда за стрелба на компютъра, то последният ще изпълни командата в точния момент, щом оръдието заеме подходяща позиция.

Двете оръдия, при първия прототип (VT 1-1) били с нарезни цеви с диаметър 105 мм, докато при втория били монтирани две гладкоцевни, 120-милиметрови оръдия Rheinmetal Rh120 L/44. Вторият вариант разполагал със система за пълнене на лявото оръдие и така можел да реализира 3 изстрела за 5 секунди общо с двете дула. Първо стреляло лявото, дясното и пак лявото. Освен това при него екипажът се състоял от трима души. При тази конфигурация и тримата членове на екипажа седели един до друг, като странично попадение в корпуса теоретично можело да покоси и тримата едновременно.

Бронята в предната част достигала до 110 мм, а отстрани 50 мм. Трансмисията предлагала 8 предавки за движение напред и 7 за заден ход. Общото тегло визлизало на 43.5 т. Турбодизеловият двигател номинално бил с 1500 к.с., а при форсиране достигал за кратко време дори 2400 к.с. С помощтта на хидропневматично окачване по шосе танкът развивал 70 км/ч (също и на заден ход), а на пресечен терен 40. С това си окачване танкът бил способен да заема всякакви позиции на корпуса.  

Приложение

Въпреки, че не е използван реално в бойни действия танкът с две оръдия VT 1-2 се считал за лесно разрушим на бойното поле, като за него най-голямата опасност били управлямите ракети, изстрелвани от хеликоптери. В по-голямата част на танка бронята била толкова слаба, че можела да я пробие дори 12,7-милиметрова картечница. Най-дебелата броня била 50 мм, разположена в предната част. Оръдията не могат да се завъртат настрани и в същност стрелбата по време на движение била много сложна. Друг недостатък бил липсата на оръжия за защита от въздушни атаки, както и не била монтирана инсталация за димни гранати.  

Танкът с две оръдия VT 1-2 продължил да се разработва и тества до 1985 г., но след като никоя от държавите в НАТО не проявила интерес към необичайния танк, работата по проекта била преустановена.   

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.