Триосният болид Tyrrell P34 е разработен и представен през 1976 г. от отборът от Формула 1 Tyrrell. Проектът бил по идея на главния инженер Дерек Гарднър, който искал да експериментира с тази концепция за намаляване на въздушното съпротивление, породено от гумите на болидите.
В средата на 70-те години F1 определя максималната ширина на предното крило да е 1,5 м. Като се има предвид необходимото място за краката на водача, кормилния механизъм, окачването и нормалния размер на предните гуми, това означавало, че предните гуми остават издадени над и навън отстрани на крилото.
Триосният болид Tyrrell P34 трябвало да разреши този проблем, като използва гума, която е малка, за да пасне изцяло зад крилото. Това би имало два ефекта: едното би било да се намали общото съпротивление и по този начин да се подобри скоростта на правите отсечки, а другото било да се подобри цялостната аеродинамика, така че задното крило да получи по-чист въздушен поток и оттам колата по-добра стабилност.
Конструкция
Концепцията за четири управляеми колела в предната част на болида била породена от факта, че при използване на две по-малки колела, поради снижаването на предницата и намаляване на диаметъра на гумите за подобряване на аеродинамиката се получавало недозавиване.
Гарднър решава да добави втора двойка губи и така се появява Триосният болид Tyrrell P34. Малките колела били с диаметър от едва 10 инча. Воланът бил свързан с колелата на първата ос, като движението се предавало към втората посредством лостова система. Инженерите смятали, че трябва колелата на двете оси да се отклоняват на различен ъгъл, но практическите изпитания доказали, че това не е необходимо.
Тази схема на завиване обаче също имала своите недостатъци. Пилотите на болиди разчитали на това, че по всяко време могат да наблюдават предните си колела, като имат представа за положението им при завиване и за това колко са износени. За тази цел в обтекателя на кокпита на триосният болид Tyrrell P34 били монтирани малки прозорчета, които обаче доста бързо се зацапвали и не били от особена помощ на водача.
За следващия сезон триосният болид Tyrrell P34 получил напълно променен обтекател и прозорчетата били премахнати. Вместо това бил снижен, като в горния му край по цялата обиколка бил добавен прозрачен елемент. При тестовете били използвани амортисьори от състезателни мотоциклети, като преди това се смятало, че ще трябва да се произведат поръчкови, но готовите се оказали достатъчно добри.
Триосният болид Tyrrell P34 показал ри първите тестове прегряване на спирачките, поради по-малкия диаметър на спирачните дискове и за това се наложило да се пуснат големи маркучи-въздуховоди, които да отвеждат въздух до всяко едно от четирите управляеми колела.
За шаси била използвана стара рама на отбора, като към нея били заварени допълнителни конзоли за закрепване на още един преден мост. Задната ос била оборудвана със стандартен размер колела. Двигателят на P34 бил на Ford – Cosworth DFV – атмосферен V8 с ъгъл между цилиндрите от 90 градуса и мощност 400 к.с. при 10 000 оборота в минута. P 34 тежал 595 кг за сезон 1976 и 620 кг през следващия сезон, но тогава получил и шестстепенна предавателна кутия.
Пилотът Джоди Шектър установил, че заради допълнителната ос балансът на спирачните усилия бил непредвидим. Това създавало затруднение при управлението на автомобила при спиране, особено в завой.
Триосният болид Tyrrell P34 (прототип) бил представен на 22 септември 1975, като бил бил покрит преди да се покаже на публиката. Под покривалото била поставен телена рамка, която да създава впечатление, че отдолу се крие обикновен състезателен автомобил от Формула 1.
Щом видели какво всъщност се крие отдолу зрителите били скептични за представянето на новата концепция, но много скоро, след порвите тестове станало ясно, че триосният болид Tyrrell P34 успявал да достигне конкурентни времена на пистата. Един от основните проблеми, които стояли пред отбора на Tyrrell бил да убедят доставчиците на гуми от Goodyear да произведат състезателни гуми с нестандартен размер само за този автомобил.
Друг любопитен факт е, че в самото начало на проекта собственикът на отбора, смятал че главният инженер се шегува с него отнсно концепцията за болид на шест колела, но щом видял подробните чертежи на кормилното управление разбрал, че нещата са сериозни и си струва да се опита.
Триосният болид Tyrrell P34 завоюва първия си голям успех на Голямата награда на Швеция. Пилотите Scheckter и Depailler завършват първи и втори и към днешна дата Scheckter е единственият пилот, който някога е печелил състезание с кола с шест колела.
Триосният болид Tyrrell P34 се държал много добре на правите и на дългите завои, като Anderstorp, но ставал леко нестабилен на неравни писти като Brands Hatch, Jarama и Nürburgring, където всъщност сцеплението ставало променливо, тъй като в зависимост от контурите или неравностите на пистата, в определени моменти една от предните малки гуми докосвала пътя, но тази пред или зад нея от същата страна не.
През 1977 г. Scheckter е заменен от Ronnie Peterson и триосният болид Tyrrell P34 е преработен с по-чиста аеродинамика, а на колата на Peterson е направен известен редизайн, за да се съобрази с височината му. P34B беше по-широк и по-тежък от преди и въпреки че Peterson успява да постигне някои обещаващи резултати, станало ясно че колата не е толкова добра, колкото преди.
За сезон 1978 г. Тирел се връща км конвенционален дзайн с четири колела, но триосният болид rP34 остава в историята на Формула 1 като уникален дизайн и постижения.
1. Регулируем алуминиев спойлер;
2. Отвори, насочващи въздушния поток към спирачките;
3. Регулируеми клапи;
4. Главен цилиндър на съединителя и спирачките;
5. пожарогасител за двигателя;
6. Тръбопроводи за охлаждащия въздух на спирачките;
7. Кормилни накрайници;
8. Вентилирани предни дискове;
9. 10-инчови предни колела;
10. Педал на съединителя;
11. Кормилен прът;
12. Пожарогасител за кокпита;
13. Специалните гуми на Goodyear;
14. Преден ролбар;
15. Подвижен оптекател на кокпита;
16. Отвори за достъп до гърловините на резервоарите;
17. Странични оптекатели
18. Механизъм за превключване на предавките;
19. Гърловини на страничните резервоари;
20. Ляв резервоар;
21. Резервоар за вода;
22. Заден ролбар;
23. Резервоар за масло;
24. Десен охладител за масло;
25. Десен радиатор;
26. Двигател Cosworth DFV V8;
27. Предавателна кутия Hewland FG400;
28. Задни спирачни апарати;
29. Въздухозаборник на лявата задна спирачка;
30. Задна стабилизираща щанга;
31. Задно крило;
32. Десен изпускател.
Освен P 34 съществуват и други болиди с по три оси, но всички те са с по два задвижващи моста. Болидът на Tyrrell обаче завоюва едно първо място и осем втори места, което го прави единственият автомобил от Формула 1 с три оси, който е печели старт от шампионата.
Няма коментари