Вседеходът НАМИ С-3 / С-3М е проектиран през 1960 г. в опит да се комбинира проходимостта на верижните превозни средства и скоростта на автомобилите с пневматични гуми. Резултатът бил превозно средство, което в предната си част разполагало с конвенционални управляващи гумени кола, а в задната си част е оборудвано с пневматични вериги.
До този момент само в САЩ съществували подобни концепции. При тях обаче веригата се състояла от отделни пневматични елементи, свързани един с друг.
Ходова част
Вседеходът НАМИ С-3 станал реалност под формата на първи тестов екземрляр през 1962 г. Веригата доста наподобявала вътрешна гума от по-голямо превозно средство, която е опъната върху ролки. Тя била армирана, многокамерна, с ширина 180 мм. и ниско вътрешно налягане (0,2 – 0,6 кгс/кв.см.).
Ходовата част се състояла от по 3 опорни ролки от всяка страна, като самите ролки били с диаметър 470 мм и имали доста висок реборд, за да не изпада веригата.
Средните ролки били на мястото на задните колела на конвенционален автомобил, мотирани директно на полуваловете на задния мост. Те задвижвали и останалите ролки чрез зъбни предавки. Спирачните барабани били демонтирани, като функциите им били заменени от задвижващите редуктори.
Опорните ролки имали и малки зъби, с които предавали движението на веригите. Задните ролки служели за обтягане на веригата посредством винтови механизми.
Тестове
Тъй като вседеходът НАМИ С-3 / С-3М бил с ново, несъществуващо дотогава задвижване се наложило да се създаде специален стенд за изпитания. Ходовите изпитания били проведени на шаси от Москвич 415.
Първите опити показали изключителна плавност на хода и много ниски нива на шум. В същото време при скорост между 50 и 60 км/ч веригите изпадали от ролките, което водело до контакт с пътя и тяхното повреждане.
В следствие на изпитанията били направени още пет модела на гумени пневматични вериги с различно сечение. В крайна сметка бил избран този профил, който най-малко се разтягал. Тестовете през зимата на 1963 – 1964 г. показали добри качества на конструкцията, както и нетипична липса на вибрации и ниски нива на шума. Максималната скорост била 60 км/ч.
На практика вседеходът НАМИ С-3 / С-3М можел да премине през снежна покривка, независимо от дълбочината и. За целта предните му колела трябвало да бъдат заменени със ски, защото в противен случай колелата се закопавали и машината не можела да продължи. Контактното налягане с пътя било много малко и автомобилът можел да премине през много меки терени.
Изпитанията за издръжливост, проведени на асфалто-бетонно трасе показали ресурс на веригата от 3500 км. При движение по мокри и заснежени терени се наблюдавало приплъзване на пневматичната верига спрямо повърхността и с спрямо ролките, което силно влошавало опорно-сцепната проходимост на автомобила.
Вседеходът НАМИ С-3 не остава последен опит в тази посока. В последствие били създадени моделите НАМИ С-3М, С-4, НАМИ-0106. Ниската надеждност не позволила на проекта да бъде приложен на практика.
Няма коментари