Железопътните стрелки

By User:Nthep CC BY-SA 4.0


82 / 100

Железопътните стрелки представляват механични елементи от железопътната инфраструктура, които служат за пренасочване на влаковете от един коловоз към друг. Те осигуряват плавното и безопасно преминаване на влаковете.

Първият патент за железопътна стрелка (англ. railway point) принадлежи на британския инженер Чарлс Фокс (Charles Fox) и датира от 1832 г. Първите стрелки са се управлявали ръчно и много често са били комбинирани с механизъм, който да показва визуално отдалеч дали стрелката води към правилното отклонение или не.

Видове стрелки

Железопътните стрелки се делят на много видове:

  • Според това към колко отклонения могат да насочат влака се различават единични или двойни.
  • Според страната, от която се намира отклонителния коловоз са леви или десни.
  • При простите стрелки единият коловоз е прав, а при дъговите и двата са извити.
    • Дъговите се делят на симетрични и несиметрични. Отклоненияте на стрелката могат да са насочени в две посоки, подобно на буквата Y или в една посока, като във втория случай те се изработват с различен радиус.
  • Съществуват и двойни стрелки, които могат да бъдат едностранни или двустранни.
  • Според начина на задвижване биват ръчни или механични.

Конструкция

Железопътните стрелки - схемаОсновният елемент на железопътните стрелки са езиците. Те представляват подвижни елементи, които насочват влака в съответния коловоз. Езиците са два и се движат успоредно, когато единият език се допира до една от раменните релси, които са неподвижни, то другият не контактува със съседната на него релса.

При движението езиците се плъзгат по специални елементи. Всяка стрелка има прав коловоз и отклонение, като то е изработено по плавна крива, с подходящ радиус. Отклонението може да води към друг успореден коловоз или към коловоз с различно направление от това на основния.

Преминаването през стрелка се извършва в двете посоки, което ще рече от основния коловоз към отклоненията и обратно или в двете посоки на основния коловоз. Когато се движат в правата посока движението може да се отклони според положението на езиците, но когато влакът преминава от едно от отклоненията към основния коловоз, то влакът може да продължи движението си през стрелката независимо от положението на подвижните езици.

В противен случай ако влакът идва от към отклонение, а стрелката не е в подходящо положение, то той би трябвало да спре или да дерайлира. Ако влакът не влиза към отклонение то той може да продължи с нормална влакова скорост, но в обратния случай машинистът задължително трябва да намали.

При преминаване през железопътните стрелки ребордите на колелата се опират в подвижните езици, като насочват влака, но едновременно с това и го разклащат. Посоката на движение зависи от това кой от езиците е опрян до най-близката до него релса. Ако левият език контактува с релсата влакът поема по дясното отклонение и обратно.

За плавно преминаване формата на езиците е така подбрана, че те са ниски в предния си край и постепенно височината им се увеличава, като надминава тази на релсата, за да получи плавно обтъркалване на колелото от релсата през езика и кръстовината към другата релса.

В миналото за превключване на железопътните стрелки се е използвал лостов механизъм, който е бил задвижван с човешка сила. В наши дни се използват електромотори, пневматични или хидравлични актуатори. За трасетата на високоростните влакове се използват стрелки с много стегнати механизми, които е почти невъзможно да се придвижат наръка.

Безопасност

Много е опасно превключването на стрелка, докато влак преминава през нея, защото по този начин едната част от композицията тръгва по различен коловоз от другата и това води до дерайлиране и преобръщане. Поради тази причина железопътните стрелки се намират само в районите на гари, където да бъдат под пряк контрол. Много рядко се поставят стрелки в междугария, защото без да бъдат наблюдавани могат да станат обект на саботаж и да се стигне до нещастни случаи.

Студът се отразява особено зле на механизмите на железопътните стрелки, като ледът може да ги блокира или да доведе до неправилно заключване на стрелката. За това някои стелки са оборудвани с подгяващи елементи, които да осигуряват безпроблемната им работа.

Пресичането на релсовия път в зоните на железопътните стрелки е забранено, защото езиците могат да се превключат внезапно и да приклещят крака на пресичащия. Измъкването от подобна ситуация е почти невъзможно, защото обикновено притискането се извършва със сила от 1500 кг и човек няма шанс да избяга от идващия влак.

При трамваите сигналът за превключване на железопътните стрелки се подава от ватмана, като в краен случай може да се извърши и ръчно, посредством специален лост. При влаковете превключването се извършва от стрелочник, който управлява чрез специален пулт всички стрелки в дадена гара, или автоматизирана система.

Железопътните стрелки се използват за промяна на коловоза и при превозни средства, движещите се по една релса. Те са доста по различни и обикновено подвижната им част се състои от много елементи, свързани един за друг последователно, като сърцевината практически се огъва, свързвайки основния коловоз с отклоненията.

При увеселителните влакчета също се срещат механизми за смяна на коловоза, но при тях в зоната на отклонението има два елемента, които в зависимост от желаната посока застават в центъра на стрелката.

Съвременните системи не позволяват конфигурирането на железопътните стрелки да се получи такова, че два влака да тръгнат едновременно един срещу друг по един и същи коловоз. Това е възможно, благодарение на автоматичната блокировка. Щом влакът напусне гарата и първата му колоос стъпи на коловоза на междугарието тя затваря електрическа верига, която дава сигнал на системата, че коловозът е зает.

Системата също така следи и положението на всяка стрелка и софтуерът е програмиран така, че автоматично да размести така стрелките в отсрещната гара, че няма как по същия коловоз да тръгне друг влак, дори и човекът който управлява стрелките да се опита нарочно да ги размести. Макар и да не са на един коловоз влаковете трябва да се изтеглят на безопасно разстояние от зоната на стрелката, защото в противен случай могат да се сблъскат поради липса на дистанция.

Железопътните стрелки трябва да се профилактират редовно, за да се осигури правилното им заключване. Монтажът на допълнителни заключващи елементи повишава безопасността на движението по релсите. Не са редки случаите, в които повредени стрелки са довели до тежки железопътни катастрофи.

Влакове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *