Horten Ho 229 - първият реактивен самолет - летящо крило

Horten Ho 229 е първият самолет – летящо крило с реактивни двигатели. Той е с изключително новаторски дизайн, създаден в нацистка Германия в последните дни на Втората световна война.

История

Horten Ho 229 е бил толкова изпреварил времето си, че и до днес не всички детайли на дизайна са изяснени. В НАСА и днес има специалисти, които се опитват да открият как създателите му са успели да преодолеят значителните аеродинамични предизвикателства, поради които всъщтност самолетът не би трябвало да може да лети. Самолетите тип летящо крило нямат вертикален опашен стабилизатор, което ги прави нестабилни по отношение на следване на курса. Ползите от друга страна са: по-малка отражателна способност и по-ниско съпротивление.

Horten Ho 229  е създаден от братята Валтер и Реймар Хортенс (Walter & Reimar Horten). Те започват да проектират самолети още в началото на 30-те години на миналия век. Тогава на Германия и е забранено да разполага с военновъздушни сили поради ограниченията наложени от Версайския договор след Първата световна война. Братята се присъединяват към спортните въздушни клубове, създадени като начин да се преодолеят подобни ограничения и които по-късно стават основа на военновъздушните сили на нацистка Германия – Луфтвафе.

Първоначалната идея за Horten Ho 229 е вдъхновена от идеите на неконвенционалния самолетен дизайнер Александър Липиш (Alexander Lippisch), който e бил пионер в дизайна на самолети с делта крило. Хортенс разработват планера Horten Ho IV, в който пилотът управлява легнал по корем в самолета, което позволило минимално издаване на кабината над крилото.

По същото време, командващият „Луфтвафе“, Херман Гьоринг, разпоредил да се изготвят проекти по задание наречено „3х1000“ – самолет, който ще може да превозва 1000 кг бомбен товар на разстояние от 1000 км., със скорост от 1000 км/ч. Това кара братята Хортенс да доразвият планера и да стигнат до дизайна на Horten Ho 229.

Конструкция

Самолетът е бил конструиран от метал и шперплат. Централната част на крилото е направена от стоманена тръбна рамка, а самите крила – от лепен шперплат. Управлението ставало чрез елерони и вътрешни и външни спойлери.

Изготвени са три прототипа: Първият (H.IX V1) е безмоторен планер с фиксирано шаси, построен за тестване на аеродинамичния дизайн. Извършва първия си полет на 1.03.1944 г. и полетът се оказва успешен въпреки инцидент при кацането, причинен от грешка на пилота.

Вторият прототип на Horten Ho 229 – H.IX V2  вече е с реактивни двигатели Junkers Jumo 004 и прави първи полет на 2.02.1945 г. При него е тестван също и височинен костюм няа фирмата Dräger, разработен специално за самолета, както и катапултна седалка. Няколко седмици по-късно се разбива поради отказ на единия двигател, като пилотът загива, опитвайки се до последно да рестарира спрелия двигател. Въпреки това тестовите полети доказват, че самолетът може да излети, да обикаля и да кацне и принципно дизайнът на самолета е сполучлив.

Третият прототип – Ho 229 V3 е с по-големи размери и е основата на вече поръчаната предварителна производствена серия от 20 самолета. Те трябвало да бъдат задвижвани от двигатели Jumo 004C, които имали 10% по-висока мощност от Jumo 004B. Домавени лири в крилото също и две 30 мм. оръдия MK 108. Производството така и не започва поради края на войната.

Оцелели

В края на войната САЩ задействат т.нар. операция “Кламер” целяща отвличането на немски учени и разработки. Целта и е била да се завладеят възможно повече технологии, които да не попаднат в СССР. В хода на тази операция е прибран и транспортиран в САЩ единственият запазен досега прототип – Ho 229 V3. В резултат на придобитите знания и технологии биват създадени Northrop YB-35

 

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *