изтребителят Heinkel He 162

By Toshonenov - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73545355


Изтребителят Heinkel He 162 е създаден в период от Втората световна война, в който на фона на загубите и оскъдните ресурси се разчитало на гениални нови оръжия, способни да обърнат хода на войната. Това обаче не се случва, защото много от тези оръжия се появяват или много късно или в много малки серии, за да могат да повлияят на войната.

Конструиран да бъде евтин и прост за изработка изтребителя Heinkel He 162 получава името Volksjaeger, което преведено от немски осначава народен изтребител. Освен лесен и евтин за производство новият самолет трябвало да бъде лесен и за поддръжка. В оптимизирането на проекта райхсмаршалът на немската авиация Херман Гьоринг отишъл твърде далеч, като смятал, че самолетът трябва да е толкова лесен за управление, че да могат и членовете на хилеровата младеж да го пилотират. Според него малко тренировки с безмоторни самолети с подобни органи за управление щели да позволят на младите летци успешно да влязат в бой с противниковите самолети.

Конструиране

Изтребителят Heinkel He 162 бил заложен със следните параметри: едноместен самолет, задвижван от реактивен двигател BMW 003 с тяга от 7,85 KN, теглото му не трябвало да надвишава 2 тона. Максималната скорост била определена на 750 км/ч, а времето му за полет да е половин час и да може да излита от писта не по-дълга от 500 метра. Въоръжението трябвало да включва две 20-милиметрови оръдия с по 100 патрона, или две 30-милиметрови оръдия със запас от по 50 патрона.

Всички авиоконструктори в Третия райх били поканени да участват в конкурса, но проектът на Хайнкел спечелил в края на септември 1944 г.
Един от противниците на проекта за народен изтербител бил генерал-лейтенент Адолф Галан. Като командващ изтребителната авиация на райха той смятал, че за новия проект ще са нужни безценни ресурси, необходими за производството на Me 262. На неговото мнение били и конструкторите Вили Месершмит и Курт Танк, но събпротивата им била сломена щом зад проекта застанали Гьоринг и Шпеер.

Инженерите на Heinkel заложили на самолет с удължен фюзелаж, над който бил разположен реактивния двигател, а за да не пречи на реактивната струя опашката била направена двойна. Крилото било разположено в горната част на корпуса, а триточковият колесник се прибирал изцяло. Органите за управление били хидравлични. Напускането на кабината по време на полет било много опасно заради разположението на двигателя непосредствено зад нея. Поради тази причина било поставено катапултно кресло. Основната конструкция била метална, но крилата и опашното оперение били основно от дърво.

За наименование на самолета било избрано означението He 500, но за заблуда на чуждото разузнаване много скоро му било дадено името He 162. Считало се, че по-малкият номер ще накара противника да мисли, че разработката е започнала преди години.

Начало на производството

Работата по производството на изтребителя Heinkel He 162 започнала веднага във фабриката на Хайнкел близо до Виена. Едновременно с това започнала и усилена работа по намиране на подизпълнители и снабдители на части. Окончателното сглобяване трябвало да се извършва във фабриките на Хейнкел, Юнкерс и подземната фабрика на СС в планината Харц, печално известна като Mittelwerk. В крайна сметка масовото производство на самолета започнало преди да бъдат извършени изпитателните му полети.

Изпитания

Първият полет на изтребителя Heinkel He 162 бил извършен от тестпилота Готолд Петер на 6-ти декември в небето над Виена. Полетът продължил 20 минути. След откачане на един от дървените капаци на колесника, поради лошо залепване пилотът веднага приземил машината. Въпреки всичко полетът бил многообещаващ, като самолетът достигнал скорост от 840 км/ч на височина от 6000 м. На 10-ти декември бил проведен демострационен полет за високопоставени лица от нацистката партия. Петер преминавал с висока скорост над летището, когато в един момент едното полукрило се разкъсало и самолетът се разбил, а самият пилот загинал.

След известни проверки и подобрения на 22-ри декември полетял и вторият протоип, пилотиран от Карл Франке – директор на фабриката. Анализът на кататстрофата с първия прототип показал, че конструкцията на крилото трябва да се подсили, но самолетът полетял с крило от стария тип. Заради това летецът не надвишавал скоростта от 500 км/ч, но въпреки това изпълнявал агресивни маневри.

На 16-ти януари 1945 г. полетели третият и четвъртият прототип на изтребителя Heinkel He 162. Освен по-яки крила били направени и редица други изменения, най-видимите от които били наклонените надолу краища на крилото. Това било направено с цел да се подобри стабилността на полета.

Заради всички промени обаче теглото на самолета достигнало 2800 кг. Но пък максималната скорост на самолета била 905 км/ч. В края на януари самолетът бил готов да постъпи на въоръжение в изтребителните ескадрили.

Изтребителят Heinkel He 162 в бой

Първите 46 самолета били доставени още през февруари. Те били предназначени за ескадрила, чиито летци дотогава били летели с изтребители Focke Wulf 190. Било необходимо озвестно време за привикване към новия тип самолет. Но тренировките не били много интензивни, защото райхът вече се задъхвал от липса на доставки на гориво и мониции.

В крайна сметка изтребителят Heinkel He започнал истински бойни действия в средата на април. На 19 един британски пилот попаднал в немски плен, съобщил на разпитващите го, че бил свален от реактивен изтребител. Според неговото описание това бил именно He 162. На 20-ти април един немски пилот успешно катапултирал от He 162, най-вероятната причина за отказа на самолета била липсата на гориво. Горивният запас на самолета бил изключително оскъден и поне двама пилоти загинали, опитвайки се да приземят своите машини при неработещи двигатели.

За периода от средата на април до 5-ти май са загубени 13 самолета от изтребителя Heinkel He 162, пре което са загинали 10 пилоти. Повечето от загубите обаче били предизвикани от технически проблеми, като пожар в двигателя, разрушаване на крилото и др. Причината за тези инциденти и свързана с недостатъчното време за доизглаждане на дизайна и изработката. Един от летците, пилотирали Не 162 го оценява като първокласен изтребител.

След войната

След края на Войната трофейни машини попадат в Америка, Великобритания, Франция и СССР. Основните забележки на съюзническите летци били насочени към разположението на двигателя. С позицията си на гърба на аероплана зад кабината, той намалява видимостта на пилота назад и създава голяма нестабилност при праволинеен полет.

Въпреки всичко изтребителят Heinkel He 162 е един забележителен самолет. Разработен е за 3 месеца, а за 5 месеца са изработени стотици бройки. Имал е възможността да промени войната, ако се е появил по-рано на сцената на бойните действия.

Доста бройки от изтребителя Heinkel He 162 са запазени и до ден днешен в музеи и частни колекции. Нито една от тях обаче не може да лети. Причината за това е, че животът на немските реактивни двигатели бил около десет часа. Реплика на самолета с модерен двигател звучи като една много интересна възможност.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *