Най-важният камион през Втората СВ - Studebaker US6

By Martin Pettitt from Bury St Edmunds, UK - Military VehiclesUploaded by High Contrast, CC BY 2.0,


85 / 100

Най-важният камион през Втората СВ – Studebaker US6 е вероятно най-популярният камион в съветската армия по това време. Създаден е в повече от дузина конфигурации. От другата страна на фронтовата линия еквивалентна “звезда” е Опел Блиц.

Създаване

През 1940 г. корпорацията General Motors раработва камион с проста и надеждна конструкция, който притежава товароносимост от 2,5 тона. Създаден да се движи по всякакви пътища при всякакви атмосферни условия той е приет да служи в армията на САЩ под названието CCKW350. До края на войната са произведени над 900000 бройки от различни производители в различни конфигурации.

Има бордови, цистерни за гориво или вода, самосвал, компресорна станция, и дори седлови влекач за теглене на полуремаркета. GMC произвежда камионите главно за армията, но специализирани версии са създадени за флота и морската пехота.

Компанията Studebaker произвежда експортните версии за съюзниците по програмата за Заем-наем (Land lease), разработена лично от президента Рузвелт за помощ на държавите, от чиято сигурност зависи безопасността на САЩ по време на войната. Производителят създава 105917 бройки Studebaker US6 с три оси и 87742 с по 2 оси в периода от 1941 до 1945 г. Фирмата Reo Motors произвежда 22204 бройки от триосните версии.

Тези екземпляри се различават и по-това, че не притежават лебедка в предната си част. Благодарение на това производство за Съветския съюз са доставени 152000 бройки, които са стигнали до крайната си цел основно през Персийския коридор в Иран.

Приложение

Studebaker US6 е наричан от съветските войници Студер и го намират за изключително надежден и издръжлив. В началото командването на Червената армия желае да се повиши товароносимостта на камионите, като в крайна сметка тя достига до 3200 кг. при движение през пресечен терен и 4500 кг при движение по шосе. Впоследствие товаримоносимостта е намалена до първоначалната, но при движение по добри пътища е понасял добре товари от 5 тона. Има описани случаи, когато камиони са били товарени със 7 тона успешно.

Приносът му в снабдителните операции на фронта го прави най-значимата вносна транспортна машина в съветската армия. Задачите, поставени на US6 включват теглене на оръдия, превоз на военни части на големи разстояния, а на някои бройки дори са поставени ракети остановки от типа на известната Катюша.

Конструкция

Studebaker US6 бил задвижван от двигател Hercules JXD. Той бил с работен обем   от 5.2 литра и мощност 86 к.с. Основно негово предимство освен здравината е, че се задоволявал с доста нискокачествено гориво. Моторът можел да работи с 68-октанов бензин.

Трансмисията Warner T93 е имала общо пет предавки, три от които понижаващи, четвърта директна и пета повишаваща. Лебедката (при модификациите в които е монтирана) се е задвижвала от специална раздатка на предавателната кутия. За по-добра опорно-сцепна проходимост камионът е бил снабден и с разпределителна кутия с демултипликатор. При нужда предаването към предния мост можело да се прекъсва. Окачването било решено с листови ресори.

Studebaker US6 имал две модификации по отношение на междуосовото разстояние, измервано от средата на предната ос до средата на задното люлково окачване. Късото 3,76 м. междуосие се използвало за седловите влекачи, а дългото 4,11 м. се използвало за цистерни и бордови версии. Версията 6х6 била с по-малка товароносимост, но била предвидена за движение без път, докато 6х4 версията можела да пренася по-тежки товари, но само по шосе.

Дължината ка камиона била 6,5 м., ширината 2,3 метра, а височината 2,8 м. Теглото му било 4,85 тона празен.  Максималната скорост била 70 км/ч и с едно зареждане можел да измине по шосе до 240 км. Повечето модели били с твърд покрив, което било изключително подходящо за суровите условия в Съветския съюз.

Самият Йосиф Сталин засвидетелства добрите си впечатления от Studebaker US6 в официално писмо към компанията Studebaker. В него той благодари за превъзходната изработка на доставените бройки. Освен в Европа и Съветския съюз камионите се движат по пътищата на Бурма и участват в изграждането на Алканската магистрала в Северна Америка.

След края на войната на базата на Studebaker US6 съветските инженери създават камиона ЗиС / ЗиЛ-151, а в последствие ЗиЛ 157, известен в България повече като Джуган.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *