Zeppelin class P представляват уголемени варианти на тези от клас M и са първият тип дирижабъл, произведен в големи количества след избухването на Първата световна война. Построени са двадесет и два от този тип, както и дванадесет от удължената версия, Q Class. Разработени са през 1914 г. от фирмата Zeppelin на базата на пътническия LZ 26.
Конструкция
Zeppelin class P имал изцяло дуралуминиева конструкция, като било предвидено и вертикално укрепване на корпуса. Това се налагало, защото обемът на балона бил повишен от 24900 куб.м. на 31900 куб.м. Бил добавен и четвърти двигател, докато за екипажа били предвидени две затворени гондоли.
Zeppelin class P се опличавал с форма с подобрена обтекаемост. От обща дължина 163,5 м само 60 м били с цилиндрично сечение.
Zeppelin class P си задвижвал от редови, шестцилиндрови двигатели Maybach CX с мощност от по 210 к.с. В последствие на по-късните варианти били поставени двигатели Maybach HSLu с мощност 240 к.с.
Корпусът на Zeppelin class P бил разделен на 16 секции, като за свързването им били използвани 17 надлъжни греди. Поради липса на суровини облицовката се състояла от гумиран памучен плат. Във всяка секция бил монтиран по един балон с газ. За допълнителна защита били поставени предпазни клапани, които да изпуснат част от газа при нужда. Недостатък било, че водородът, с който бил пълен дирижабълът, при изпускане циркулирал между балоните и общата облицовка.
Диаметърът на корпуса на Zeppelin class P бил 18,69 м. Макар и да можел да развие максимална скорост от 92 км/ч крейцерската му скорост била едва 63 км/ч. Цепелините от този клас били способни да се издигнат на 3500 м.
Управлението на Zeppelin class P се осъществявало от предната гондола, като самата тя била разделена на две, с оглед на това вибрациите от машинното отделение да не бъдат предавани към секцията на екипажа. Предната секция, предвидена за екипажа, сама по себе си била разделена на три части.
Първата била най-отпред и в нея било предвидено да бъде мостикът, зад него помещението с радиооборудването а в задната част било помещението за почивка на офицерите, което разполагало с картечници от двете страни. В машинното се помещавал един двигател, който задвижвал само едно витло посредством редуктор.
В задната гондола били монтирани три двигателя, подредени в редица. Последният задвижвал директно пропелер, а другите два предавали въртящ момент към два пропелера от двете страни на корпуса. Те били реверсивни, като целта била да подпомагат маневрирането при кацане.
Както в предната, така и в задната гондола били монтирани старнични картечници. За защита от вражески самолети в задната част на корпуса била предвидена огнева точка с една картечница, а в горната част на корпуса, нап предната гондола, била изградена голяма огнева точка с две или три картечници, до която се стигало с помощта на стълба от предната гондола.
Картечниците били общо 7 или 8 на брой, като машините, използвани от флота били оборудвани с картечници MG 08 с течностно охлаждане, а тези за армията били с въздушно охлаждане Parabellum MG 14. Стандартно бомбеният товар възлизал на 2000 кг, но при нужда теглото му можело да се увеличи за сметка на горивния запас.
Освобождаването на бомбите ставало посредсвом електрически сигнал, подаван от предната гондола. Екипажът се състоял от 19 души, като в това число били включени главен офицер, командир, навигатор, отговорник за газовите балони, девет инженери, един от които главен, двама души да насочват дирижабъла във вертикална посока и двама да го навочват в хоризонтално направление.
Приложение
Общо били произведени 22 Zeppelin class P. Основно били използвани за бомбардиране, включително и на плавателни съдове в северно море. Цепелинът, носещ означение LZ 38 бил първият въздухоплавателен съд, който бомбардирал Лондон на 31-ви май 1915. При тази бомбардировка били пуснати 1400 кг. бомби и загинали 7 души.
LZ 40 също бомбардирал британската столица, но бил изгубен след удар от светкавица над северно море. LZ 45 за пръв път бомбардирал центъра на Лондон, като нанесъл удар в склад за текстил близо до катедралата Сейнт Пол. Щетите от въздушния удар възлизали на над половин милион паунда.
В списъка със задачи на Zeppelin class P влизали и цели във Франция, като столицата Париж и снабдителните линии за войските на фронта. Най-далечната цел, която достигнали била чак в Шотландия, като нанесли бомбени удари над Единбург.
На изток една от най-големите им цели се намирала в Гърция, а имено Солун, като един от дирижаблите бил свален и части от него били изложени в близост до бялата Кула, символ на града. Един паднал близо до Велико Търново на 27 септември 1916 г. прибирайки се от бомбардировка над Букурещ, извършена след като Румъния се присъединила към Антантата през август същата година.
Няма коментари