Бронетранспортьорът Panhard EBR е френски брониран разузнавателен автомобил с колесна формула 8х8. Въпреки, че се базирал на разработка от 30-те той бил много ефективен и изпълнен с уникални технически решения.

Конструкция

В края на 40-те в надпревара за нов разузнавателен автомобил за френската армия се впуснали фирмите Hotchkiss и Panhard Levassor. От Panhard (Панар) спечелили конкурса, като заложили на своя предвоенна разработка, която обаче била доусъвършенствана благодарение на опита придобит от ВСВ.

Бронетранспортьорът Panhard EBR се се отличавал с големите си колела и издължения си корпус. Осемте колела обаче не били еднакви. Първата и последната ос били оборудвани с конвенционални гумени колела със стоманени джанти. Те се състояли от отделни сектори, напълнени с азот. При пробиване на някой сектор не спадала напълно. Колелата на средните две оси били изградени от дуралуминиеви дискове със стоманени бандажи, които им придавали формата на зъбни колела с наклонени зъби. Те можели да се повдигат над пътя при движение по шосе и да се спускат при движение извън пътя. Огромните зъбни колела помагали особено много за преминаване през кални терени, като понижавали и контактното налягане до стойности характерни за верижните машини. Те били постоянно зацепени и се въртели по време на движение дори и да не са спуснати.

Panhard EBR схемаУправление

Бронетранспортьорът Panhard EBR се управлявал от двама водачи. Единият водач гледал напред, а другият назад. Те можели да си прехвърлят управлението посредством превключвател, като по този начин машината можела да се измъкне от попадане в капан, като смени посоката си на движение без да се налага да обръща чрез маневра. Водачите били разположени в средата на корпуса (по надлъжната ос) под подвижни капаци, разположени между големите калници на превозното средство. В средата на машината била поставена купола, разполагаща със 75 мм оръдие SA49, а самата тя се въртяла на 360 градуса. В нея се помещавали стрелецът и командирът.

Задвижване

Бронетранспортьорът Panhard EBR се задвижвал от двигател Panhard 12 H6000S. Той бил шест литров, дванадесет цилиндров бензинов боксер с въздушно охлаждане и мощност 200 к.с. Благодарение на него автомобилът развивал 105 км/ч. Моторът бил разположен по средата в пода на машината, което създавало редица неудоства, защото за да се извади двигателят за ремонт трябвало да се демонтира и куполата. Трансмисията се състояла от четиристепнна ръчна предавателна кутия, но тя работела със демултипликатор, който също имал четири предавки и така общият брой на предавките възлизал на 16. Разбира се трансмисията работела еднакво в двете посоки. Съединителят бил многодисков, маслен.

Мощността се разпределяла между левите и десните колела, като от всяка страна имало карданни валове, които заобикаляли двигателя, за да задвижат задните и средните колела. Само двете крайни оси имали спирачки, а окачването им било с обикновени винтови пружини, докато средните колела били с хидропневматично окачване.

Бронетранспортьорът Panhard EBR имал тегло от 14,8 тона, дължината била 6,15 м, широчината 2,42 м, височината 3,27м. Максимална дебелина на бронята била 38мм. Съотношението мощност-тегло се получавало 13,5 к.с./тон. Резервоарите събирали 1420 л. гориво, с което при разход от 50 л/100км можело да се изминат 630 км.

 

Въоръжение

През 1963 г. някои машини били преоборудвани с 90-милиметрови оръдия, но боекомплектът намалял от 56 на 43 снаряда. По-мощното оръдие обаче можело да разруши повечето средни танкове по онова време. То разполагало с механична система за зареждане и можело да стреля с различни видове снаряди. При повечето автомобили всеки член на екипажа разполагал със 7,5-милиметрова картечница. В двете страни на куполата били монтирани пускови устройства за димни гранати.

Производство и експлоатация

Бронетранспортьорът Panhard EBR започва да се произвежда през 1950 г. Първите бройки били доставени още на следващата година. През 1954 г. било поставено по-дълго оръдие. Произведени били 1200 бр., някои от които били продадени в Мароко, Тунис, Мавритания и Португалия. Във Франция машината служила 36 години, като последните бройки били пенсионирани през 1987 г. За това време французите използвали Panhard EBR в -алжирската война от 1954 до 1962 г. и благодарение на защитата от противотанкови мини не изгубили нито един войник в тази машина. Португалските колониални войни от 1961 до 1974 г. също доказали качествата на автомобила.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *