Бронетранспортьорът Panhard EBR

82 / 100

Бронетранспортьорът Panhard EBR е френски брониран разузнавателен автомобил с колесна формула 8х8. Въпреки, че се базирал на разработка от 30-те той бил много ефективен и изпълнен с уникални технически решения.

Конструкция

В края на 40-те в надпревара за нов разузнавателен автомобил за френската армия се впуснали фирмите Hotchkiss и Panhard Levassor. От Panhard (Панар) спечелили конкурса, като заложили на своя предвоенна разработка, която обаче била доусъвършенствана благодарение на опита придобит от ВСВ.

Бронетранспортьорът Panhard EBR се се отличавал с големите си колела и издължения си корпус. Осемте колела обаче не били еднакви. Първата и последната ос били оборудвани с конвенционални гумени колела със стоманени джанти. Те се състояли от отделни сектори, напълнени с азот. При пробиване на някой сектор не спадала напълно.

Колелата на средните две оси били изградени от дуралуминиеви дискове със стоманени бандажи, които им придавали формата на зъбни колела с наклонени зъби. Те можели да се повдигат над пътя при движение по шосе и да се спускат при движение извън пътя. Огромните зъбни колела помагали особено много за преминаване през кални терени, като понижавали и контактното налягане до стойности характерни за верижните машини. Те били постоянно зацепени и се въртели по време на движение дори и да не са спуснати.

Panhard EBR схемаУправление

Бронетранспортьорът Panhard EBR се управлявал от двама водачи. Единият водач гледал напред, а другият назад. Те можели да си прехвърлят управлението посредством превключвател, като по този начин машината можела да се измъкне от попадане в капан, като смени посоката си на движение без да се налага да обръща чрез маневра. Водачите били разположени в средата на корпуса (по надлъжната ос) под подвижни капаци, разположени между големите калници на превозното средство. В средата на машината била поставена купола, разполагаща със 75 мм оръдие SA49, а самата тя се въртяла на 360 градуса. В нея се помещавали стрелецът и командирът.

Задвижване

Бронетранспортьорът Panhard EBR се задвижвал от двигател Panhard 12 H6000S. Той бил шест литров, дванадесет цилиндров бензинов боксер с въздушно охлаждане и мощност 200 к.с. Благодарение на него автомобилът развивал 105 км/ч. Моторът бил разположен по средата в пода на машината, което създавало редица неудоства, защото за да се извади двигателят за ремонт трябвало да се демонтира и куполата. Трансмисията се състояла от четиристепнна ръчна предавателна кутия, но тя работела със демултипликатор, който също имал четири предавки и така общият брой на предавките възлизал на 16. Разбира се трансмисията работела еднакво в двете посоки. Съединителят бил многодисков, маслен.

Мощността се разпределяла между левите и десните колела, като от всяка страна имало карданни валове, които заобикаляли двигателя, за да задвижат задните и средните колела. Само двете крайни оси имали спирачки, а окачването им било с обикновени винтови пружини, докато средните колела били с хидропневматично окачване.

Бронетранспортьорът Panhard EBR имал тегло от 14,8 тона, дължината била 6,15 м, широчината 2,42 м, височината 3,27м. Максимална дебелина на бронята била 38мм. Съотношението мощност-тегло се получавало 13,5 к.с./тон. Резервоарите събирали 1420 л. гориво, с което при разход от 50 л/100км можело да се изминат 630 км.

 

Въоръжение

През 1963 г. бронетранспортьорът Panhard EBR бил подобрен, като някои машини били преоборудвани с 90-милиметрови оръдия, но боекомплектът намалял от 56 на 43 снаряда. По-мощното оръдие обаче можело да разруши повечето средни танкове по онова време. То разполагало с механична система за зареждане и можело да стреля с различни видове снаряди. При повечето автомобили всеки член на екипажа разполагал със 7,5-милиметрова картечница. В двете страни на куполата били монтирани пускови устройства за димни гранати.

Производство и експлоатация

Бронетранспортьорът Panhard EBR започва да се произвежда през 1950 г. Първите бройки били доставени още на следващата година. През 1954 г. било поставено по-дълго оръдие. Произведени били 1200 бр., някои от които били продадени в Мароко, Тунис, Мавритания и Португалия. Във Франция машината служила 36 години, като последните бройки били пенсионирани през 1987 г. За това време французите използвали Panhard EBR в  алжирската война от 1954 до 1962 г. и благодарение на защитата от противотанкови мини не изгубили нито един войник в тази машина. Португалските колониални войни от 1961 до 1974 г. също доказали качествата на автомобила.

Снимки

Към свързаната галерия…

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *