Днес, всеобщото схващане за това, как функционира нашата планетна система е, че планетите в нея се въртят около слънцето. Т.е. това е т.нар. Хелиоцентрична система, или модел, утвърден от полския учен Николай Коперник и подкрепен от Галилео Галилей, осъден за схващанията си.
История
Първото доказателство на теорията за Хелиоцентрична система се намира в писанията на древногръцките учени-философи. До 6 век пр.н.е. те са заключили, че Земята е кръгла (почти сферична) от наблюдения по време на лунното затъмнение. Сянката на Земята върху Луната винаги е във формата на кръг. Само едно кръгло тяло винаги може да хвърли такава сянка.
През древността
Хелиоцентричната система или слънцецентриран модел на слънчевата система през древността не е получавал широка подкрепа. Това било така защото неговите поддръжници не са можели да обяснят защо относителните позиции на звездите сякаш остават същите, въпреки променящите се гледни точки на Земята, когато тя се движи около Слънцето.
През II век сл. Хр. Клавдий Птолемей от Александрия предполага, че това несъответствие би могло да бъде разрешено, ако се приеме, че Земята е фиксирана в позиция, като Слънцето и други тела се въртят около нея. В резултат на това геоцентричната (земно-ориентирана) система на Птолемей доминира научната мисъл за около 1400 години.
Имало е и други мнения: Аристарх от Самос (310-230 г.пр.Хр.) се опитва да измери разстоянието на Слънцето от Земята, като измерва лунните интервали. Наблюдавайки новата луна до пълнолуние и след това използвайки геометрия и няколко предположения, Аристарх се осланя на интервалите във времето, за да изчисли разстоянието на Слънцетото от Земята.
Колкото по-малка е разликата между интервалите, толкова по-отдалечено е Слънцето. От тази стойност той определя разстоянието на слънцето и относителните размери на Земята, Луната (около 1/4 от Земята) и Слънцето. Аристарх заключава, че Слънцето е няколко пъти по-голямо от Земята и смята, че разумното е, че по-малката Земя се върти около по-голямото слънце.
Коперник
Николай Коперник (1472-1543) възродил теорията за хелиоцентрична система през 16 век, след стотици години поддържане на геоцентричния космологичен модел на Клавдий Птолемей (90-168 г. пр.н.е.) (“доказвайки”, че Земята е в центъра на Вселената). В книгата си De revolutionibus orbium coelestium, той поставя Слънцето в центъра на Вселената с планетите, които се въртят около него в епицикли (кръг, около който се движи една планета) и диференти, кръг около Земята, в чиято периферия епикулярът се движи.
Той твърди, че планетите около Слънцето са Меркурий, Венера, Земята (с Луната около нея), Марс, Юпитер и Сатурн. Небесната сфера с звездите е далеч отвъд орбитата на Сатурн. Явното ежедневно въртене на небесната сфера, слънцето, луната и планетите на запад е резултат от ежедневното въртене на Земята на изток около оста си.
Така дефинираната хелиоцентрична система на Коперник, обаче, не представя точно наблюдаваните планетни движения в продължение на много векове. Неговият модел има много критици и като цяло не е приет веднага след оповестяването му.
Тихо Брахе
Интересен вариант на геоцентричен модел е разработен в края на шестнадесети век от датския астроном Тихо Брахе (1546-1601). Той поставя Земята в центъра на слънчевата система, с изключение на Меркурий и Венера. Те според Брахе се въртят около Слънцето, което на свой ред се върти около тях и около Земята.
Кеплер
Триумфът на хелиоцентричната теория на Йоханес Кеплер (1571-1630) позволява на модела на хелиоцентрична система да съответства и да предсказва планетни позиции на зодиака за много векове напред. Той изпробва много геометрични криви и твърди частици в хелиоцентричния модел на Коперник, за да съвпадне с по-ранните наблюдения на планетни позиции.
В следствие на това Кеплер установява, че моделът на хелиоцентрична система ще съответства на наблюдаваните планетарни позиции, ако Слънцето бъде поставено на един фокус на елиптични планетарни траектории. Това е първият от трите закони на планетарното движение на Кеплер, който позволява точни съвпадения и прогнози на планетарните позиции.
Галилей
Почти едновременно с това Галилей Галилей (1564-1642) изгражда малък рефрактивен телескоп и започва астрономически наблюдения през 1609 г. Няколко от неговите наблюдения подкрепят хелиоцентричната теория на Кеплер. Следващото голямо развитие е обобщението на законите на Кеплер през 1687 г. от Исак Нютон (1642-1727). Той показва, че Слънцето и планетите се въртят около центъра на Слънчевата система.
Тъкмо откритията на Нютон карат света да преосмисли геоцентричният модел и да се ориентира към хелиоцентрична система.
Няма коментари