Panhard PL 17

Panhard PL 17 е френски автомобил, произведен от някога популярната марка Panhard, представен през юни 1959 г. и произвеждан до 1965 г. Той бил наследник на известния модел Panhard Dyna Z. За разлика от предшественика си PL 17 бил по дълъг и с още по-обтекаема форма. В началото бил предлаган като четириврат седан, като през 1961 г. се появили кабриолет и двуврато купе, а през 1963 г. дори и комби вариант.

Конструкция на Panhard PL 17

Panhard PL 17 се задвижвал от четири модификации двуцилиндрови, четиритактови, боксерови двигатели с работен обем от 848 и 851 кубически сантиметра, които генерирали 42, 50 и 60 к.с. Интересното в конструкцията на двигателя е, че цилиндърът и главата са изработени заедно и се монтирали с помощта на шпилки към блока. Предните колела се задвижвали посредством четиристепенна предавателна кутия, която нямала синхронизатор на първа предавка. Скоростният лост бил монтиран на кормилната кутия.

Предното окачване било изпълнено от два напречни листови ресора, а задното с торсионни греди. Спирачките били барабанни, като в средата джантите били кухи, защото се захващали с болтове по външния диаметър на барабаните.

Стандартно теглото на Panhard PL 17 било между 805 кг. и 830 кг. при различните модификации, което в комбинация с обтекаемата форма позволявало на PL17 да достига максималната скорост от 145 км/ч. Коефициентът на челно съпротивление бил едва 0.26, при 0.51 за Citroen 2CV. Въпреки скромната мощност автомобилът бил конструиран, за да превозва шестима възрастни с багажа им.

Panhard PL 17 бил дълъг 4,58 м., широк 1,66 м. и висок 1,55 м. На практика в предницата нямало калници и решетка, а огромният капак покривал всичко и дори фаровете били монтирани на него. Това било особено удачно решение от гледна точка на ремонтопригодността на автомобила, защото с повдигане на капака се откривал лесен достъп до двигателя.

При по-късните модели, резервното колело било разположено над двигателя около въздушния филтър. В началото, обаче било в багажника, което значително намалявало обема му.

Задните врати били с цели прозорци, а предните с малки триъгълни прозорчета отпред. При по-ранните варианти предните врати се отваряли назад, но в последствие били променени. Стартерният ключ бил поставен точно под кормилния прът. За разлика от повечето други марки автомобили лъскавите елементи по екстериора на PL 17 не били хромирани, а били изработени от добре полиран алуминий.

Panhard PL 17 спечелил рали Монте Карло през 1961 г., това била най-запомнящата се от десетки други победи. За състезания мощността на двигателя била повишавана на 70 к.с.

Интересен факт е и какво представлява името на модела PL17. PL идва от Panhard et Levassor, а 17 се получава от сбора на 5+6+6, където 5 е от 5CV – фискални коне от френската система за оценка на мощността плюс 6 за местата в салона и 6л/100 разход на гориво.