Миниванът DKW Schnellaster

78 / 100

Малко известен сред автомобилните фенове Миниванът DKW Schnellaster на германската фирма DKW е основоположник на модерните миниванове. Въпреки всичко неговите конкуренти VW Тype 2 и Citroen H са значително по-известни.

Конструкция

Миниванът DKW Schnellaster (от немски бърз товарен автомобил) е разработен след втората световна война. Той бил с предно предаване, напречно, предно разположен двигател, като предните колела били поставени пред водача, еднообемна аеродинамична каросерия, плосък под и лесно трансформируем интериор – всички характени черти за модерните семейни ванове.

При първите варианти миниванът DKW Schnellaster бил оборудван с двуцилиндрови двутактови двигатели с работен обем от 0,7 л и едва 20 к.с. Максималният въртящият момент бил 65 Нм при 1700 оборота. Тези агрегати работели в тандем с тристепенна механична предавателна кутия, като максималната скорост на превозното средство била 70 км/ч.

В последствие мощността била повишена до 30 и 32 к.с., но за тази цел през 1959 г. двигателят бил сменен с трицилиндров с обем 900 куб.см. и предавателната кутия с четиристепенна. Максималната скорост се покачила на 85 км/ч. Въпреки това спирачките на двете оси останали барабанни.

Логото на тази моторзация гласяло 3=6, което искало да поскаже, че трицилиндров двутактов двигател притежава същата мощност, както и шестцилиндров четиритактов двигател. Разходът на гориво бил 9,1 литра.

Окачването на предния мост било реализирано с помощта на напречен листов ресор, а под него и по един носач за всяко колело. Задното окачване било съвсем просто, като един торсионен прът осигурявал пружинирането на всяко едно от задните колела.

Миниванът Schnellaster - двигателен отсек

Поглед под малкия преден капак на Schnellaster

Освен новаторската външност в техническо отношение миниванът DKW Schnellaster също не бил никак традиционен. В предния капак били изрязани два кръгли отвора за фаровете, въпреки това при повдигането му те си оставали на мястото, като леко пречели при работа по двигателя.

Миниванът DKW Schnellaster бил с двигател с водно охлаждане, а радиаторът не бил поставен в средата пред двигателя зад решетката в предната маска, а бил поставен пред водача, зад левия фар, като въздухът за охлаждането му постъпвал през оребрен отвор в предния ляв калник.

От другата страна на двигателния отсек бил поставен цилиндричен резервоар за горивото с обем 40 литра. При толкова малъко превозно средство било предизвикателство да се намери място за задължителната за всеки автомобил от онова време, резервна гума. Решението било да се постави под мястото на водача, или по-точно казано под предната пейка.

Миниванът DKW Schnellaster - интериор

Мястото на водача

В пътническите и семейни варианти били монтирани три реда пейки. Дори и пейката на водача не можела да се регулира в която и да било посока обаче. Качеството на изработката не била от силните страни на товарното автомобилче, защото през отворите за педалите в пода се виждал асфалтът.

Освен това не били взети никакви мерки за проникването на шума от двутактовия двигател в купето. Миниванът DKW Schnellaster бил по-тих отвън, отколкото отвътре. Предните врати се отваряли наобратно, което позволявало много лесен достъп до интериора, но сгъването зад волана не било никак приятно за хора с по-висок от средния ръст.

Мястото за краката е допълнително ограничено от калниците на прените колела. Забелязва се сгънатата пасажерска седалка. Скоростният лост бил качен на кормилния прът, но със завъртяна на 90 градуса Н-образна схема на превкючване.

Миниванът DKW Schnellaster - резервната гумаЗа контролиране на температурата на двигателя служела специална ръчка, която отваряла или затваряла клапите на радиатора. Миниванът DKW Schnellaster бил конструиран върху рама, която позволявала поставянето на различни надстройки. Освен пътническа версия били създадени пикапи, фургони, пожарни автомобили, кемпери и много други.

Автомобилът бил толкова тесен, че една чистачка на предното стъкло била напълно достатъчна да осигури добра видимост в дъждовно време. Максималнодопустимото му тегло възлизало на 1980 кг., като собственото варирало между 835 и 1145 кг. Минималният радиус на завой бил 14,8 метра.

Макар и да не намерил популярност сред клиентите миниванът DKW Schnellaster допринесъл за развитието на малките товарни автомобили. Концепцията му е подходяща дори и за лекотоварен електромобил с универсално предназначение.

Миниванът DKW Schnellaster е произвеждан в периода 1949 – 1962 г.1 като освен в Германия е произвеждан по лиценз и във Финландия, Аржентина и Испания.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *