Влакът Шинкансен - нулевата серия

Влакът Шинкансен - нулевата серия I Снимка автор: Takeshi Kuboki, CC BY 2.0


84 / 100

Влакът Шинкансен е първият проект в света на високоскоростен влак. Шинкансен означава “нова главна линия” и трябвало да свързва двата най-големи града на Япония – Токио и Осака, като поддържа скорост 220 км/ч по трасе с дължина 515 км. За него била построена специална линия, която не се използвала от други влакове, за да не пречат на скоростния влак и защото заради високата скорост било необходимо по-широко междурелсие.

Инженерите се спряли на стандартното за Европа междурелсие от 1435 мм. вместо традиционното за Страната на изгряващото слънце 1067 мм. Към момента Шинкансен представлява мрежа от линии за високоскоростни влакове, която покрива цялата територия на Япония.

Влакът Шинкансен и необходимата за него железопътна инфраструктура е проектиран и конструиран за около 5 години, но излязал двойно по-скъп от предвиденото. Това бил още един аргумент за критиците на проекта, които го смятали за ненужен и за сметка на останалата част от транспортната мрежа, като например магистрали и летища.

След като влакът Шинкансен е пуснат през 1964 г. станало очевидно, че бил много по-удобен за ползване от вътрешните авиолинии. За първите три години Шинкансен превозил повече от 100 милиона пътници. Ефективността на линията се дължала не само на скоростта, но и на честотата на влаковете. Всеки ден в двете посоки първоначално пътували по 60 влака, като днес са над 100.

Линията

За да издържи на натоварванията релсовият път бил доста специален. Траверсите, полагани под релсите били изработени от специален стоманобетон, а самите релси не били стандартните, които бил снаждани на всеки 25 м, а били по дълги. Така се намалявали вибрациите и шума.

По трасето нямал пресечни точки с шосетата, като автомобилите пресичали скоростната линия през мостове или тунели. Минималният радиус на кривите по трасето бил 4000 метра.

При тази скорост на движение било много вероятно машинистът да не види конвенционалните сигнали или да реагира прекалено късно на тях. Поради тази причина била въведена нова автоматична сигнализационна система, която да изпраща информацията директно в кабината на машиниста.

Контролният център в Токио се грижел за безопасността, предвид многото влакове по линията, но освен всичко друго получавал информация от специални земетръсни сензори, за да може да спре всички влакове в случай на бедствие. При такава ситуация захранването било прекъсвано и аварийните спирачки на влаковете се активирали. След земетресение за проверка и поддържане на релсовия път бил пускан специален влак, който бил оборудван с различни датчици и носел прякора Жълтия доктор. Напрежението в контактната мрежа е 25 000 волта.

Макар и вече влакът Шинкансен да не е най-бъзият света, той си остава най-ефективният, най-точният и най-безопасният, като на ден превозва над 1 милион пътници. В натоварени дни на всеки три минути един подобен влак напуска Токио и до сега за повече от 50 години няма нито един сериозно пострадал пътник. Единствено наранявания са получени от хора, скачащи от или пред движещ се влак. Първото дерайлиране в мрежата Шинкансен се е случило през 2004 г. на гарата в Нагаока, а второто пре 2013 г. в Дайсен.

Към момента общата дължина на линията е 2765 км., като максималната скорост варира между 240 и 320 км/ч. Развитието ѝ ставало поетапно, като от 2014 г. скоростта била повишена на 320 км/ч.

Влакът Шинкансен

Влакът Шинкансен - кабинаВлакът Шинкансен има силно аеродинамична предница за времето си, а страните им са гладки, за да ги обтича въздуха с по-малко образуване на завихряния. Влаковете са от мотрисен тип и всяка колоос се задвижва от постояннотоков двигател с мощност 185 кВ. По този начин се постига завидно ускорение, а също така влакът можел да се движи с прилична скорост и с няколко неработещи двигателя. За повишаване стабилността талигите за монтирани между отделните секции на влака. Мотисите имат по няколко пантографа, които едновременно докосват контактната мрежа.

Влакът Шинкансен има доста разновидности на мотрисите по различните линии от цялата мрежа, които са са разделени в различни серии. По линията Токио-Осака първа била серия 0. Максималната ѝ скорост е 220 км/ч, като от нея са произведени 3200 бр. Била е в употреба до 2008 г. и се вижда на заглавната снимка на статията.

Влакът Шинкансен - различни форми на предната част
Профили и размери на носовата част на модерните варианти на Шинкансен Серия N700S

След нея през 1985 г. се появява серия 100, като тя вече разполага с вагон-ресторант и развива 230 км/ч. Използва се до 2012 г. През същата година е пенсионирана и серия 300, която се появила през 1992 г. и развивала 270 км/ч. 1997-ма е годината, в която е пусната серия 500, която била с изключително аеродинамична форма и развивала 300 км/ч, но по-интересното е, че след 2008 г. броят на вагоните на всяка мотриса бил намален от 16 на 8.

Две години по-късно влакът Шинкансен рсе сдобива със серия 700, която достигала само 275 км/ч и някои от мотрисите били спрени през 2020 г. N700 била подобрена версия на серия 700 и достrгала 300 км/ч. Най новата е серия N700S, като тя е много лесно различима от останалите, благодарение на издължената си носова част, която понижава нивото на шум и много намалява гърмежа при навлизане в тунел, благодарение на подобрената аеродинамика.

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.